Правителството с график по забележките на ЕК

П�в �вителството одобри 57 неотложни мерки, които трябва да бъдат изпълнени до края на годината в отговор на критичните бележки в доклада на Европейската комисия от юни 2009 г., съобщи министърът на правосъдието Маргарита Попова на пресконференция след заседанието на кабинета.

Вицепремиерите Цветан Цветанов - министър на вътрешните работи, и Симеон Дянков - министър на финансите, подписаха плана за действие по индикативната програма по инструмента "Шенген".

Общата стойност на средствата по тази програма е 161 млн. лв., като от тях 143 млн. са за МВР. До този момент министерството е усвоило 33 млн. евро.

Средствата трябва да бъдат използвани до края на годината. В противен случай България ще трябва да върне парите и сама да финансира закупуването на хеликоптери, изграждането на информационни връзки между граничните пунктове, както и други дейности, свързани с контрола по границите.

„Приетият график е отговор на правителството за това, че знаем какви са проблемите и се стараем да запазим ускорението на реформите. Не подценяваме нито една от забележките на доклада и показахме, че когато има ясна политическа воля, е възможно да се свърши конкретна работа", заяви министър Попова.

Общо 12.953 млрд. лв. или 39.8% от планираните за годината са приходите и помощите по

консолидираната фискална програма

за първото шестмесечие на 2009 г., съобщи правителствената информационна служба. Това се посочва в доклада на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни т. г.

Отчетените постъпления са 92.3% от тези спрямо същия период на м. г. През първото полугодие се отчита намаляване на приходите. Изоставане спрямо разчетите се наблюдава предимно при данъчните постъпления и приходите от ДДС. Основните причини за това са свързани със забавянето на икономиката и значителното свиване на външната търговия.

Отчетените тенденции през миналите месеци очертават значително забавяне при изпълнението на някои основни данъци, което се отразява във влошаване на бюджетното салдо.

През първото полугодие бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е положително - 177.9 млн. лв. То е формирано при дефицит от 35.7 млн. лв. по националния бюджет и превишение на приходите над разходите по европейските средства от 213.6 млн. лв. Отрицателното салдо за юни е 377.5 млн. лева, като за първите шест месеца на годината на месечна база се отчита превишение на приходите над разходите единствено през януари и април.

В останалите месеци бюджетният баланс е отрицателен, което се дължи на влошените тенденции в приходите и темпа на разходите, несъответстващ на значителното изоставане в приходите. Проявилите се в началото на годината влошени тенденции в приходите и сериозното свиване на данъчните постъпления са в размери, които на годишна база превишават заложените в републиканския бюджет буфери, се уточнява в съобщението.

Възможностите за допълнителни мерки за ограничаване на разходите са намалели със започване изпълнението на бюджета във втората половина на годината, поради високия размер на усвоените до края на юли разходи.

Първата стъпка на новото правителство бе още на първото си заседание да обсъди и приеме допълнителни мерки за ограничаване на нелихвените разходи по републиканския бюджет с 1.15 млрд. лв., се отбелязва в съобщението.

Правителството предлага на парламента промени в осем закона,

за да бъде отразена в тях новата структура на Министерския съвет.

Проектите са за изменения в законите за електронните съобщения; за електронната търговия; за електронното управление; за отбраната и въоръжените сили; за регионалното развитие; за Националния архивен фонд; за вътрешния одит в публичния сектор и за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

Промените отразяват преобразуването на Министерството на транспорта в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и закриването на Министерството на държавната администрация и административната реформа.

Предлаганите изменения са продиктувани от необходимостта от единна и ефективна държавна политика в сферата на информационното общество и електронното управление, се посочва в съобщението.