Политолози за съдбата на кабинета "Орешарски"

Правителството няма полезен ход в тази ситуация - полезните решения са в миналото, времето, в което беше съставен кабинетът, коментира пред БТА политологът Антоний Гълъбов.

Най-неприятната ситуация е, че след изборите не е ясно кой управлява, имаме скрита коалиция, посочва Гълъбов.

Възможностите на кабинета за управление на ситуацията са силно ограничени,

а аз се опасявам, че манталитетът на двете формации е такъв, че ще бъдем свидетели на вкопчване във властта на всяка цена, прогнозира той.

Гълъбов отбеляза, че за разлика от протестите през зимата, сега става въпрос за протест срещу политика, а не срещу цени на ток и монополно положение на пазара.

Според него в протестите участват представители на социални групи, чиито очаквания за развитието на България като демократична страна са провалени.

Тук има неудовлетворение срещу опита на управляващите да наложат дневен ред на България, който няма нищо общо с европейския дневен ред, смята политологът.

Според него протестите през 1997 г. също са били политически и провокирани от това, че едно управляващо мнозинство не иска да се съобрази с дневния ред на обществото.

Не е случайно, че профилът на протестиращите е сходен -

онази част на обществото, която иска България да се превърне в европейска страна

и за които олигархизирането на страната е най-голямата беда, коментира Гълъбов.

Политологът Евгений Дайнов смята, че най-добре за всички е това правителство да свърши нещо, за да издържи няколко месеца. Правителството може да се опита незабавно да възстанови доверието в себе си и да демонстрира кураж, което ще му осигури още няколко месеца живот, като покаже, че може поне да започне да разбива олигархичния модел.

Може демонстративно да изтегли парите от въпросната банка и също демонстративно да удари различните мафии в енергетиката, даде пример Дайнов.

В тази битка правителството ще изгори, защото вече няма да може да мобилизира онази подкрепа, която би могло да има преди няколко дни, но поне ще направи стъпка в правилната посока, смята Дайнов.

Иначе, ако продължава да се бави,

не виждам как ще изкарат до края на седмицата,

коментира той. Трябва да покажат кураж, което ще им осигури няколко месеца живот и да изгорят в битката с мафията, иначе ще си тръгнат опозорени, посочва политологът.

В протестите, доколкото мога да преценя, участват хора с подобен профил като миналата година на Орлов мост - хора, високообразовани и с европейски манталитет, коментира Дайнов и допълни, че няма политическа партия, която да представлява техните искания във властта.

България влезе в политическа нестабилност миналата година, предстоят още поне 4-5 години политическа нестабилност, през които обществото ще опитва да се отърси от олигархията и да намери нов начин да бъде управлявано, прогнозира политологът.

Нови избори са добър вариант, но не веднага,

коментира Румяна Коларова.

Според нея този парламент трябва да продължи да функционира известно време в нов правителствен формат, а решенията да се вземат с гласовете на БСП и ГЕРБ в условия на активното им противопоставяне.

Коларова вижда полезния ход в правителство по подобие на кабинета "Димитър Попов", като две враждуващи партии търсят заедно управленски решения в краткосрочен план.

Рационално, чрез договаряне и консултации трябва да се потърси някакъв формат на подкрепяно от парламента правителство на националното съгласие, което да има ограничено времетраене и ясни задачи, смята тя.

Според нея колкото и да се прагматизират задачите от плана "Орешарски", те няма как да бъдат реализирани в сегашния формат на парламентарна подкрепа. Правителството трябва да бъде по модела на западноевропейските служебни правителство, които работят с парламентарна подкрепа, с ясен мандат и оглавени от почтен политик, посочва Коларова.

По думите й служебно правителство, назначено от президента вече е доказало неефективността си и не предлага решение на тази криза, изходът от която трябва да бъде изработен от ефективно работещо парламентарно мнозинство.

Политологът вижда

прилика между сегашните протести и тези през 1991 г.

и ги определя като "протести на ценности". Докато протестите на Орлов мост през зимата отричаха историята на българския преход и цялостната политическа система, сегашните защитават достойнството на българския преход, ценностите, в името на които бяха започнали първите демократични промени, смята Коларова.

Тя намира разлика и в мястото на провеждането. Сега хората протестират пред МС, действията им не са насочени към блокиране на движение или предизвикване на хаос, което беше типично за предишните протести, а са директна конфронтация с институцията, отбелязва тя.

Коларова забелязва и друга специфика - че на този протест хората идват и си отиват, а на тяхно място идват нови, като така се поддържа общият брой протестиращи.

Данните за 15-20 хил. души всъщност са за броя на хората, които в един момент са излезли на площада, а в действителност са много повече, допълва тя.