Делян Пеевски: Кой и защо не позволи да стана председател на ДАНС

П риемам решението на Конституционния съд (че остава депутат в 42-рото Народно събрание) заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител.

Това се казва в позиция на Делян Пеевски, изпратена до Агенция "Фокус", по повод решението на КС.

Във връзка с решението на КС съм длъжен като гражданин на страна членка на Европейския съюз

да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч,

а личността ми се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в държавата, пише Пеевски.

Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран – основно гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена.

Въпросът „Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?“ отдавна няма смисъл.

Защото отговорът бе даден многократно – премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които подкрепят Кабинета. Рутинна технология при всеки избор.

Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да стана председател на ДАНС,

пише още Пеевски. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос. Това е „здравият“ и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с престъпността и корупцията органически и навеки. (За съжаление, имаше пробойна – печатницата в Костинброд засече и започна обратно броене, за чиято цена определиха главата на Делян Пеевски.) И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима.

Пеевски обвинява президента Росен Плевнелиев, че "без каквото и да е колебание за авторитета на институцията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена" инициира бламиране на решението на Парламента за избирането му за председател на ДАНС. "В колаборация с разбитите през Костинбродската печатница лидери на заради това неслучили на власт политически сили президентът – длъжник им за позицията си, официализира политическия цинизъм", пише той.

Защо Президентството на държавата акумулира неистово риторика с клише името на един гражданин?

Кой и кога ме обвини в нещо?

Кой и кога обоснова несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия и по-далечния преход? В какво ме обвинява президентът на демократичната ни държава с независима съдебна власт? Законите в България прилагат ли се, или се дописват със симпатичното мастило на все по-оредяващите всякак платени и внушени емоции от, през и чрез улицата, наета от задкулисието, чиято властова „борса“ се срина в Костинброд?, пита Пеевски.

Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име.

Коя е моята вина? Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?,

продължава становището.

Може би вината ми е, че съм депутат от ДПС – гражданска квота?! Кой и как в демокрацията дискриминира либерална партия с международен паспорт и авторитет? Как съм бил депутат от опозицията и съм бил задкулисие? Кой ще ми отговори конкретно на този политически и принципен нонсенс в емоцията на президента с речитатив Пеевски? Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика. Нали задкулисието е порокът на властта? Кои бяха мъжете на и във властта довчера, защото няма как задкулисието да се е пръкнало ведно с предложението да бъда избран за председател на ДАНС? И ако съм задкулисие, с кого сме били в компания?

Няма задкулисие Пеевски. Задкулисието е друго, а Пеевски е неговият признат във и с институционалната и персоналната истерия от ужас враг.

Ако фактът, че съм бил на скромни по младост години, буди недоверие и подозрителност, защо никой и никога не се притесни по аналогия от невръстността за политиката на един депутат от ГЕРБ – сега също втори мандат? Той задкулисие ли е, или е индулгенция на и за задкулисието, гаранция за което е родителят му, който „се бори със задкулисието в мое лице“, т.е. с мен?

Чакам отговора на държавата и обществото за двойния стандарт спрямо мен и спрямо младия депутат – също втори мандат (като мен), от ГЕРБ, чийто отец бе флагменът в КС спрямо моята персона.

Настоявам върху този факт и ще

настоявам докрай в името на битката със задкулисието наистина,

а не театрално водевилски, но по същество – инкриминирана защита на задкулисието.

Силно се надявам, че българското общество, включително и най-яростно протестиращите, ще проумеят простата истина, че престъпността, корупцията и олигархията в България не е възможно да се персонифицират с мен и моето име, каквито и качества и недостатъци да притежава моята личност, защото тази престъпност и корупция са от системен характер и имат история, която е отвъд пълнолетието ми.

Апропо, да припомня календарно, че в годините на най-мащабната приватизация аз съм бил непълнолетен, т.е. без социални валенции. Не би могло да се каже същото за днешни управници до най-високото ниво на държавната власт, които през същите тези години са били наети консултанти на същинската олигархия, а родителите им – съратници верни и доверени на бащите на олигархията при осигуряването на първоначалния капитал за верни партийни другари – секретари на окръжни комитети или домакини на ловни станции из Делиормана за първи мъже в ЦК и Политбюро на все една партия и шофьори на топ шеф на Държавна сигурност преди 1989 г.

Тези ли горди синове на дваж по-горди бащи, уважаеми господа в България и от Европа, са доблестните и безукорни и неукорими блюстители на демокрацията и гражданското общество в България? Това ли е фетишът на протеста срещу Кабинета под егидата на президент и опозиция? Аз спирам и оставам в очакване политиката в България да е в името на демокрацията, а не демокрацията да се бламира институционално в името на олигархията. Демокрацията е в опасност точно заради крясъците на сивата политика, която е в стрес от осветляването си от Кабинета "Орешарски" и от риска да участвам в този процес, пише Пеевски.