Още Живков е искал от Скопие общи празници

В ъв връзка със засиления интерес към новините, свързани с всичко, което се случва в Македония, и особено в българо-македонските отношения, Агенция "Фокус" публикува за първи път уникален документ: Стенограмата на разговорите на Тодор Живков и Кръсте Цървенковски от 1967 г., която се съхранява в Агенция "Архиви".

Живков по онова време е първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет, Цървенковски  - председател на ЦК на Съюза на комунистите на СР Македония.

Срещата се е състояла в резиденция в град Сандански на 19 май 1967 г.

Според Агенция "Фокус" стенограмата би могла да е особено полезна за държавниците и партийните лидери, които в момента ръководят България. Тя е от изключителна важност за президента Росен Плевнелиев, за премиера Пламен Орешарски и за министъра на външните работи Кристиан Вигенин.

От стенограмата става ясно, че исканията и идеята за общо честване на празници в България и в Македония не е от днес и не е идея "на този или онзи моментен ръководител".

Ще научите, че към 1967 г. СР Македония вече разполага с десетина хиляди висшисти и вече е готова да има своя нация, че Кръсте Цървенковски, известен на българската полиция като Ставри Трайков Цървенков, смята че македонското население е аморфна маса и не се знае какво е, че е трудно да се обясни на хората как до 1941 г. са били българи, а след това са станали македонци...

Нищо ново не е друго, освен добре забравеното старо..., коментира "Фокус".

В коментар за публикувания на 22, 23 август и днес документ, акад. Георги Марков от Института за исторически изследвания на БАН казва: "Тодор Живков има заслуга за обръщането на политиката по македонския въпрос след 1963 г. Трябва да знаем, че Живков не е коминтернов политик; той е от местните комунисти и не е бил заразен така от македонизма на Коминтерна, както Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Трайчо Костов, Марек... Те са били по-заразени, докато Живков е от местните комунисти и той има заслугата, че от 1963 г. обръща политиката по македонския въпрос. Признава, за съжаление, естествено само на закрити врати, заради авторитета на Георги Димитров, вожда и учителя, но той съзнава извършената антинационална грешка”.

В интервю за Агенция „Фокус” доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания на БАН казва: „Следват решения в този дух в партийните централи на различни нива. Направеният обрат повлиява незабавно в издателската политика на страната. Още през същата 1967 г. се преиздава „безобиден” мемоарен труд на Христо Силянов – „Писма и изповеди на един четник”, отпечатан за първи път през 1902 г. Той е по-скоро тест за евентуална реакция от страна на Скопие. След него българските управляващи дават дългоочакван „зелен семафор” за отпечатване на книги по темата.

През 1968 г. се появява историко-политическата справка „Македонският въпрос”, издадена от Института по история при БАН. Обнародваната брошурка тип „джобен формат” е от 68 страници, но е с впечатляващ тираж – 100 000 екз. В нея важното е, че за първи път след 1944 г. българската наука официално ревизира дотогавашното официално становище за историята на Македония и нейните коренни жители, погрешно представяни до този момент за небългари. Нейното съдържание вероятно е било предоставено на Тодор Живков предварително, защото част от изречените аргументи по време на разговорите с Кръсте Цървенковски, се открояват в текста”, посочва доц. Гребенаров.

През следващата година (1969) е отпечатан ценен документален труд с наименование „Документи и материали за историята на българския народ”. Томът е обнародван и на английски език. Той се отнася за историческия процес в Македония, показвайки ясно белезите за българския произход на населението в областта от VII в. до 1940 г. включително.

„Независимо от последвалите яростни критики в Белград и Скопие срещу обнародвания сборник, Издателство „Наука и изкуство” продължава подетата линия и през 1970 г. отпечата „Васил Кънчов. Избрани произведения”. В двата тома са поместени ценни статистики за етническата и религиозната принадлежност на населението в Македония, които показват безспорното предимство на българите в областта.

През лятото на 1978 г. управляващите се осмелят да реагират още по-смело на новата антибългарска пропаганда в Белград и Скопие за признаване на „македонско национално малцинство” в Пиринския край. На 24 юли с.г. Министерството на външните работи на България излиза с декларация, чрез която страната истински се противопоставя на многогодишните политико-исторически предизвикателства. Кошмарът от сянката на македонизма най-сетне официално отстъпва”, посочи доц. Александър Гребенаров.

По повод публикацията на "Фокус" телевизия "Алфа" - Скопие цитира от нея, че било казано: "Будали има и при нас, и при вас. Затова не трябва да допуснем да полемизираме чрез медиите”.

Според "Алфа" въпреки изразената воля от двете страни разговорите между Цървенковски и Живков не са имали епилог, заради натиск от Съветския съюз.

"Българската  "Фокус” твърди, че в стенограмата има сегменти, които говорят за еднаква риторика, която е актуална и в настоящите отношения между Скопие и София. Сред тях е и необходимостта от съвместно честване на личности от историята. Агенцията смята, че стенограмите може да имат важна роля за подписването на договора за добросъседство”, изтъква "Алфа".

Редакторите в агенцията добавят, че многобройните читатели и издания в Република Македония, които ползват информацията на "Фокус", могат да взаимстват стенограмата, без да се притесняват.