Председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Тодор Коларов депозира оставката си в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов.
Това съобщи пресслужбата на Министерския съвет.
Като мотиви Коларов посочва липсата на реформаторско мнозинство в Комисията и на политическа подкрепа от Народното събрание и от президента.
"Още утре ще подпиша оставката на Коларов. Не мога да приема човек, назначен от мен за председател на комисия и получил политическото ми доверие, да предизвиква постоянни скандали вътре в комисията и да оправдава невъзможността си да организира работата й с институциите, в това число с парламента и с президентството", заяви премиерът Борисов, цитиран от пресслужбата.
Оставката ще бъде подписана утре след изтичане на двудневния отпуск на министър-председателя.
През април 2011 г. премиерът Бойко Борисов назначи Тодор Коларов за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, оглавявана преди това от Стоян Кушлев., който беше освободен от премиера.
Причина за освобождаването на Кушлев пък бе извършената от Главния инспекторат на Министерския съвет проверка и установената несъвместимост за заемане на длъжността, поради участие на Кушлев в управителни органи на неправителствени организации.
В края на юни миналата година Коларов заяви, че няма реформаторско мнозинство в комисията и е най-добре двама от членовете на Комисията по установяване на имущество придобито от престъпна дейност да подадат оставки, а именно Николай Желев и Красимир Тодоров - назначени през лятото на 2010 г. от парламентарната квота.
"Двамата от парламентарната квота бяха пасивни наблюдатели. Не подкрепяха намаляването на разумните разходи, включително и на заплатите. Искам да подчертая, че моите усилия бяха подкрепени от Антоанета Цонкова от квотата на парламента", обясни тогава Тодор Коларов.
Няколко месеца по-късно - в края на октомври миналата година, председателят на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, отново отправи критика, че отнетото имущество, придобито по престъпен начин, не се управлява достатъчно ефективно. Тогава той посочи разпускането на общински съвети, както правят в Италия, като добър пример за борба с корупцията.
Депутатите пък отхвърлиха предложения законопроект за Закон за гражданска конфискация. Целта му беше да се раздели гражданският процес от наказателния процес на конфискация, тоест след като прокуратурата привлече едно лице като обвиняемо, да не се чака след това неговото осъждане. Предвиждаше се да се конфискува имущество за трафик на хора, трафик на антики, престъпления като заплаха за убийство, джебчийство да не са включени като дейности, по които комисията на Тодор Коларов да може да се самосезира.
Преди дни Коларов съобщи, че в проекта на Закона за гражданска конфискация може да настъпят съществени промени, тъй като имало неща, които трябва да се прецизират. Проблем в законопроекта възникнал относно отнемането на дивиденти, получени по време на производството за отнемане на дадено имущество, както и при ликвидационните дялове в търговските дружества.
Тодор Коларов е с дългогодишен юридически стаж, преподавател е бил във ВСУ "Черноризец Храбър".
Има магистърска степен по право от СУ "Св. Климент Охридски", докторска степен от ПУ "Пайсий Хилендарски" и обучения в Джорджтаунския университет, Вашингтон, САЩ и в Кингс Колидж, Лондон, Великобритания.
Бил е юридически анализатор в Световната банка. От януари 2004 г. до назначението си като председател на комисията е бил юридически съветник в Посолството на САЩ в България.
Има множество специализации и публикации в областта на наказателното право.
Роден е на 26 май 1974 г. в Карнобат. Владее английски и ползва френски език. Семеен, с едно дете.
СПРИ!" />
