Обсъждат промени в Изборния кодекс

Н�о �одното събрание обсъжда на първо четене шест законопроекта за промени в Изборния кодекс.

Правната комисия подкрепя измененията, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС, и отхвърля предложените промени от ДПС и "Атака".

Управляващите предлагат да се забрани на министри и вицепремиери да ръководят предизборните щабове на партиите, както и да използват държавни автомобили по време на кампания.

Занапред партиите или коалициите да регистрират застъпници на база кандидатска листа, а не на кандидат, както е досега, предвиждат предложенията за промяна. ГЕРБ предлагат броят на застъпниците за един избирателен район да не може да надвишава броят на секциите в него, както и да бъде създаден регистър на застъпниците.

По отношение на дистанционното електронно гласуване от ГЕРБ предлагат то първо да се въведе експериментално в до 5 секции.

Искания за използване на специални разузнавателни средства (СРС) в предизборен период да се изготвят само и единствено от окръжните прокуратури, предлагат депутатите от ГЕРБ. Подобно право няма да има МВР.

За търговия с гласове в Наказателния кодекс да бъде записано наказание затвор от една до шест години.

Пет дни преди деня на вота на електронната страница на всяка община да бъдат публикувани т.нар. забранителни списъци. 24 часа ще имат за реакция тези, които са попаднали в тях, да подадат заявление за изкваждане.

Мнозинството е предвидило ЦИК да бъде юридическо лице със самостоятелен бюджет и към нея да има постоянно действаща администрация, а заседанията ю да се излъчват онлайн.

Фирмите, които предоставят медийни услуги да бъдат задължени да декларират на сайтовете си договорите с участниците в изборите.

БСП (Коалиция за България) иска да се въведе машинно гласуване или да се върне вече използваната веднъж интегрална бюлетина. Левицата предлага да се забрани използването на публичен административен ресурс в изборния процес и при нарушение да се предвидят санкции.

БСП иска да бъде възстановена предишната разпоредба за гласуване в чужбина, според която са необходими 20 заявления за откриване на изборна секция.

Друго предложение е социологическите агенции задължително да обявяват поръчителя на изследването си, а клиповете на политическите партии, участници в изборите, да се излъчват безплатно по обществените медии.

Синята коалиция иска да се въведе електронно гласуване, както и да бъдат по-ясни и подробни правилата за имената на коалициите. Десните предлагат да се дадат повече възможности за обжалване на актове на изборната администрация и , също като ГЕРБ - да се ограничи броят на застъпниците и да се създаде публичен регистър на застъпниците.

"Ред законност и справедливост" (РЗС) предлага забрана за работа в държавната и общинската администрация за четири години на лица, които не са пожелали да гласуват на изборите. Друга идея на Яне Янев е изборната бариера за партии и коалиции да е различна - за двупартийните коалиции да е 4 процента, а за всяка партия над този брой - с по един процент отгоре.

Парламентарната комисия по правни въпроси не подкрепи проекта за изменения, внесен от ДПС, които предвиждат възможност за предизборна агитация и на друг език, освен на български.

Партията на Доган предлага също да отпадне принципът за уседналост.

Правната комисия отхвърли и промените, предложени от "Атака". Националистите на Сидеров предлагат кандидатите за депутати, президент и вицепрезидент, кметове или членове на Европейския парламент да подават декларация за своята сексуална ориентация.

От "Атака" настояват също тези кандидати да обявяват дали членуват в секта или тайни общества, за да се избегнат зависимости и конфликт на интереси. Според националистите избиратели трябвало да бъдат само хора с българско гражданство.