Депутатите гласуваха участието на България в новия европакт

С голямо мнозинство българският парламент прие решение за участие на България в европейския фискален пакт.

Гласуваха 178 депутати, "за" бяха 129, против - 1, въздържали се – 48.

Според текста на решението, цитиран от Агенция "Фокус", българският парламент:

1. Дава съгласие за участието на Република България в преговорите по договаряне на проект на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз;

2. Подкрепя сключването от Република България на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз при следните условия:

2.1. Република България да приложи разпоредбите на Дял III от Договора след ратификация от Народното събрание;

2.2. Участието в Договора на Република България да не води до финансови задължения за нея и ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се държави;

2.3. Република България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към еврозоната и отпадането на дерогацията по чл.5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори.

В пленарната зала бяха премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков, министърът на външните работи Николай Младенов, министърът на транспорта Ивайло Московски, министърът на културата Вежди Рашидов.

Вносители на проекта за решение са депутатите от ГЕРБ и председатели на комисии Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров.

Правителството беше едно от първите, което заяви, че ще се консултира с НС,

преди страната да вземе решение за присъединяване към договора, напомни по време на дебатите външният министър Николай Младенов.

Убедени сме, че дълговата криза е в резултат от неспазването на фискалните правила и най-голямото предизвикателство през 2012 г. е да не се допусне дългова криза, която да доведе до рецесия на европейската икономика, добави първият ни дипломат.

България, подчерта Младенов, е сред най-дисциплинираните и подготвените държави за справяне с кризата.

По думите му присъединяването ни към европейските фискални правила е и силно политическо послание към инвеститорите.

Затова и България настояваше разпоредбите на договора най-бързо да бъдат инкорпорирани в правото на ЕС, допълни Младенов, както и за запазване ролята на съществуващите европейски институции и недопускане създаването на паралелни структури в Европа.

Важно беше, по думите му, да се постигне съгласие в срещите на върха от еврозоната да участват и страните извън нея, които са заявили желание за присъединяване.

Николай Младенов увери, че в договора има гаранции за ефективното функциониране на вътрешния пазар на ЕС, както и клаузи, предотвратяващи приемането на разпоредби, които биха накърнили правото на самостоятелна данъчна политика.

Симеон Дянков: Не нарушаваме принципите на солидарност

Солидарност означава, първо, да защитаваме интересите на българските граждани и, второ, да спазваме общоевропейския договор от Маастрихт, а ние правим и двете, заяви вицепремиерът Симеон Дянков пред народните представители по време на дебата.

Подкрепяме условията за засилено фискално управление, предвидени в глава трета, поддържаме да се разпишат ясни правила за бюджетна дисциплина в националните законодателствата на всяка държавите от ЕС, посочи Дянков.

България обаче е поискала да падне глава четвърта, докато не стане ясно какво означава обща икономическа политика, както и координация и сближаване в тази посока.

Изрично настояхме да няма препратки към пакта "Евро-плюс" и държавите извън валутния съюз да имат право на наблюдатели на срещите на върха в еврозоната, коментира финансовият министър.

Той изрази задоволство от постигнатото, защото предложенията на България са били отразени последващите текстове на проектодоговора.

Дянков отбеляза, че България е подкрепила идеята за наказателни процедури срещу страните, които не спазват бюджетната дисциплина.

Искаме всички страни от ЕС да въведат такива ясни правила за фискална дисциплина в националните законодателства, заяви финансовият министър.

Той беше категоричен, че определянето на преките данъци е въпрос от национално естество и отбеляза, че за България се решава със закон, приеман от Народното събрание.

Не сме страна от европейския стабилизационен механизъм и няма да участваме в него, посочи Дянков.

По този начин заявихме ясно виждане за неучастие на България към допълнителните програми на МВФ, припомни той и допълни, че това е било отчетено и процедурата продължава без нас и няколко други държави.

По въпроса за влизането в еврозоната Дянков заяви ,че няма причина да плащаме авансово такса вход - нещо, което с глава четвърта е можело да стане, но вече няма такава възможност.

Дянков коментира още, че кризата в Европа е дошла при мнозинство социалистически правителства.

Социалистите доведоха кризата в Европа, заяви той и даде пример с Гърция, Испания, Унгария, Португалия. Сега тези правителства ги няма и десните кабинети като нашия извеждат Европа от тази криза, заяви финансовият министър.

"Синята коалиция" подкрепи договора

Приветстваме поставянето на условия от наша страна при подкрепата на този договор, заяви съпредседателят на коалицията Иван Костов.

Да отпадне изискването за големи реформаторски действия на правителството и след влизането на страната в еврозоната, призова той.

Основната политика на България през следващите години трябва да е да постигне средно европейско ниво и страната ни да стане активен наблюдател при договарянията на държавите от еврозоната, посочи той.

Българското правителство трябва да поиска да се опрости механизма за влизане на дадена страна в еврозоната, ние имаме финансова стабилност и дисциплина и можем да влезем в нея, убеден е той.

Станишев: Този договор е сътресение на въздуха, не ефективен инструмент

Много от икономистите и политически фигури от Европейския съюз са убедени, че се приема един документ, който е по-скоро сътресение на въздуха, отколкото ефективен инструмент за излизане на ЕС от кризата, заяви лидерът на БСП Сергей Станишев.

Този договор не решава нито един насъщен въпрос за излизане от кризата, каза Станишев.

"Не можем да подкрепим това проекторешение. Българя няма нужда да бърза с ратифицирането на този договор. Тази политика е дългосрочна и не изключвам възможността да се постави въпроса и за референдум", посочи той.

Според него с приемането на този пакт се подкопава доверието в способността европейският проект да ражда адекватна икономическа политика, която да изведе съюза от икономическата криза.

"В продължение на последните две години и половина политиката на ЕС е лишена от стратегическа визия и всяко решение се взема твърде късно по отношение на проблемите, твърде в малки порции и не дава ефект.

Тази политика е твърде дебалансирана и се дефинира само с орязване на разходи", посочи Станишев.

"Този договор е напълно излишен. Той не решава нито един настоящ проблем, а в най-добрия случай има превантивно действие към бъдеща криза. Един спешен междуправителствен договор трябва да съдържа спешни мерки за решаване на дълговата криза, каза депутатът от Коалиция за България и бивш финансов министър Пламен Орешарски.

"Европейските лидери предпочитат да конкретизират фискални правила, които и понастоящем съществуват и самите те не се спазват. Дълговете на Германия, Франция и Великобритания отчетливо надхвърлят над 60%", каза още Орешарски.

Румен Овчаров: Балканските тарикатлъци са нещо изключително опасно

"Присъединяваме се към едни клаузи, а към глава четвърта – не.

Не виждам причина с лека ръка да се присъединяваме към нещо и то "почти"- ще влезем, ще си оближем солта, ще си изядем боя и накрая ще си платим и парите", бе позицията на Овчаров.