НС одобри постепенната отмяна на данък "лихва"

С по 2% всяка година пада данък "лихва" от следващата година, през 2017 г. ставката ще е нулева.

Това реши окончателно парламентът като промени Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Поправката, предложена от Корнелия Нинова от левицата, бе приета с гласовете на 93 депутати, 31 бяха "против" и 23 се въздържаха.

Сега окончателният налог, с който се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки, е 10%.

С решението си парламентът предвиди данъчната ставка върху лихвите да бъде 8% през 2014 г.; 6% за доходите, придобити през 2015 г., и 4% - за 2016 г.

От ГЕРБ се обявиха срещу отмяната на данъка, който бе приет по време на тяхното управление. Ако имахте намерение да въведете необлагаем минимум за данъците върху доходите на физическите лица, няма защо да вървите по линия на намаляване данъка по лихвата, възрази Менда Стоянова.

Вносителят на поправката - Корнелия Нинова, отговори, че управляващите започват работа по цялостната промяна на доходите на физическите лица, за да може през втората половина на мандата да въведат и семейното подоходно облагане. Промяната в данък "лихва" се налагала първо от политическа гледна точка, за да се спази последователната позиция на левицата, която в 41-то НС беше против този данък.

Икономическият аргумент беше защитен с цитати от стенограмите на предишния парламент, в които ГЕРБ обясняват нуждата от въвеждане на данъка с очаквано "изваждане" на парите от банките и инвестирането им в производство. Тогава, припомни Нинова, управляващите обясниха, че българите са рентиери и лихвари, мързи ги да развиват бизнес, не могат да се създават работни места като се държат парите в банките и се чакат лихвите.

Една година по-късно това не стана, обобщи председателят на социалната комисия, няма ръст на икономиката, времето опроверга вашите мотиви и е добре да преосмислите вашата позиция.

Бившият зам.-финансов министър Владислав Горанов (ГЕРБ) упрекна мнозинството, че променя при второто гласуване параметри от държавния бюджет за догодина, преди той да е минал на първо четене в залата.

По думите му намаляването с два пункта на ставката ще доведе до свиване със същия процент на очакваните постъпления и затова приходната част на бюджет 2014 трябва бързо да бъде прекроена. Става дума за около 18 млн.лв. годишно постъпления от налога върху лихвите по депозитите, уточни той.

С гласуваните промени парламентът даде възможност от данъчното облекчение за млади семейства да се ползват и чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - член на Европейския съюз или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Доходите на тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2013 г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009 г. или за предходни години, записаха още народните представители.

Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по съответния член от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2013 г.

Депутатите приеха на първо четене и без дебати и двата законопроекта за удължаване на срока за лихвоточките

Очаква се до края на днешния ден да се събере извънредно комисията по бюджет и финанси, за да изготви общ законопроект на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, съобщи Дарик. Близо 60 хиляди са гражданите, които разчитат на поредна отсрочка за осребряване на лихвоточките им.

На 21 ноември изтича тригодишният срок, в който хората, попаднали в т.нар. окончателни списъци, трябваше да купят жилище или да започнат строеж, за да имат право да осребрят лихвоточките си. Държавата трябва да се разплати с тях до 31 декември 2019 г.

Предложените промени и от ГЕРБ, и от БСП, които бяха приети на първо четене, предвиждат този срок да се удължи до края на ноември 2016 г.