Нона Караджова: Нищо не е наред

Няма област, в която да заварваме нещо, което да е наред, заяви Нона Караджова, министър на околната среда и водите пред Нова телевизия.

От 2000 г. имаше достатъчно време да се реши проблемът със сметищата в България. През последните четири години обаче са похарчени 750 млн. лева, от които не повече от 50-60 млн. лв. за сметища.

Останалата част са отишли за пречиствателни станции в предимно малки села, според политическите решения в основно смесени райони.

Има специална мярка по програмата за развитие на селските райони, по която има възможност да се финансират именно малките села за пречиствателни станции, но парите не са насочвани към тях, защото контролът на Европейската комисия (ЕК) е много по-силен, отколкото разходването на средствата от националния бюджет, коментира министърът.

Тя даде за пример село Бойна с 350 жители в община Кърджали, на което са предоставени по Оперативна програма "Околна среда" средства за инвестиционен проект на стойност 1,2 млн. лв., което означава, че самият проект ще е 10 млн.

В момента трябва да избираме дали да строим пречиствателни станции в големите градове или в малките населени места. В малките селища дори в Европа има модерни септични ями, а не пречиствателни станции, което увеличава и таксите им за вода, коментира тя.

В село Люляково със 1800 души са насочени 40 млн. лв. за пречиствателна станция, а никой няма ползва от това.

Затова ще има наказателна процедура. Това население ще плаща високи такси за пречистване на водата, но ще плаща и глобите, каза Караджова.

В края на август и началото на септември предстоят наказания срещу България, защото имаме построени само 20 регионални депа, вместо 54.

От държавния бюджет до сега са похарчени 707 млн. лева за ненужни проекти, докато всички регионални депа щяха да струват 600 млн. лв.

Нужен е ясен план за всички 70 пречиствателни станции, които трябва да бъдат изградени в България, заяви тя. Поръчала съм вече проучваме на какъв етап е подготовката за тези станции и ако представяме този план пред Европейската комисия ние ще срещнем разбиране, защото крайният ни срок е 2010 г., а ние няма да сме готови с всички станции до тогава.

"Въпросът е да се мобилизираме и да изразходваме средствата, така, че да бъдат полезни за цялото общество", каза Караджова.

Според нея, малките проекти трябва да се изпълняват по Програмата за развитие на селските райони, а МОСВ да се заеме с големите проекти.

До момента екипът на новия министър не е направил преглед на договорите, сключени от предшествениците им в МОСВ.

Караджова твърди, че макар бившия министър Джевдет Чакъров да твърди, че 90% от средствата по ИСПА са усвоени, има изключително забавяне и едва 28% от парите са разплатени с изпълнителите.

Ако тези средства не бъдат усвоени до 2010 г. страната ни ще трябва да връща всички от това е финансовия меморандум и то веднага.

Ако това стане бюджетът на МОСВ ще олекне с 400-500 млн. лева.

Караджова призна, че най-трудното решение в живота й било да приеме поста на министър.

Когато разговарям с приятели, ние винаги очакваме някой да дойде да ни оправи, затова реших, че нямам право да изисквам, ако не приема предложението, заяви тя.

Караджова работи от януари 1992 г. до октомври 1995 г. в МОСВ като експерт, а през последните две години беше консултант на общини по европейски програми.

Успявала съм да балансирам в различни групи, които съм управлявала и съм постигала консенсус, допълни тя. Според нея са нужни бързи мерки за решаване на проблемите.

Висшият екип на министерствата, трябва да покаже на хората, че се работи, тогава и обществото ще го направи.

Убедена съм, че ако хората видят почтеност, справедливост и работливост, те ще последват този пример, заяви тя.