Марин Райков е завършил международни отношения в УНСС. Кариерата си в Министерството на външните работи започва в отдел "Балкански страни". Бил е на дипломатическа служба в посолството в Белград и постоянен представител на България в Съвета на Европа. В периода 1998 - 2001 г. е зам.-министър на външните работи в правителството на Ив. Костов. По-късно става посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО.
- Около случая с арестуваната в Гевгелия Спаска Митрова се вдигна доста шум около българско-македонските отношения и евентуалното блокиране от наша страна на членството на Скопие в ЕС и НАТО. Подкрепя ли София все още членството на Македония в ЕС и НАТО и безусловна ли е тази подкрепа?
- Би било твърде импулсивно, ако случаят с нашата сънародничка се превърне в повод за ревизия на двустранните отношения с Република Македония. Подобни медийни спекулации не отговарят на истината и целят подмяна на темата за спазването на европейските критерии в областта на правата на човека.
Ние се стремим диалогът ни с Република Македония да бъде изчистен от всякакви емоции. Що се отнася до безусловността на нашата подкрепа, мога да кажа, че безусловна е нашата подкрепа за усилията и реформите, които тази така близка ни държава се очаква да извърши във всички сфери, за да може да постигне членство и в ЕС и в евроатлантическите структури.
Бъдещето обаче остава в ръцете на Република Македония. Държа категорично да заявя, че спекулациите за някакво българско вето относно предстоящата либерализация на визовия режим с Република Македония са измислица.
Нашата реакция е насочена към преодоляване на всякакви политически въздействия при общуването на хората. Между нашите граждани обективно не съществуват разделителни линии и няма защо да ги насаждаме изкуствено.
- В този ред на мисли има ли неизчистени въпроси в отношенията с Македония, които трябва да решим преди приемането й в ЕС, и по какъв начин може да стане това?
- България се отнася към отношенията с Република Македония с отвореност и без комплекси. Както за всяка страна кандидат, присъединяването на Република Македония към европейските и евроатлантически структури предполага промени - промени, свързани с наследените вътрешни практики, но и с комуникацията със съседите.
Изчистването на проблемите в двустранните отношения със съседите е много важна предпоставка за ускоряване на процеса на присъединяване.
Най-малкото защото ние очакваме страните, които се присъединяват към ЕС, не само да консумират стабилност, но и да произвеждат стабилност в региона. А да произвеждаш стабилност в региона означава да заложиш европейските ценности в основата на своята политика спрямо съседите.
Не е логично да желаеш да бъдеш приет в европейското семейство и успоредно с това да толерираш език на конфронтация спрямо съседните страни - членки на ЕС, и спрямо техните граждани.
Преди да влезем в ЕС, ние също си зададохме въпроса защо една страна би желала да се присъедини към едно общо пространство, ако има недоверие към участващите в него? Дадохме си отговор и разчистихме проблемите от миналото с европейските си съседи. Този подход няма алтернатива.
- Каква е позицията на България по спора за името, който Македония има с Гърция?
- Отношението на България към Република Македония се отличава преди всичко с реализъм. Съществуват две реалности: първо, политическа реалност - ние бяхме първата страна, която призна Република Македония като независима държава, и то с името, което тя сама си беше избрала и което засега носи.
Нямаме проблем с това име.
Помогнахме им в периода на войната. Самият аз като заместник-министър на външните работи в тогавашния екип положих доста усилия в подкрепа на Македония в този драматичен период.
Има и една друга реалност - тя е свързана с близостта между една голяма част от гражданите на Република Македония и гражданите на България. За всички е очевидно, че ние споделяме много близки, езикови и културни традиции, че споделяме обща историческа памет и тази реалност не може да бъде игнорирана.
Никой не може да поставя като условие за развитие на двустранните отношения отричането на тази реалност. Това, което ни е обединявало в миналото, не следва да ни разделя днес.
Бих искал в тази връзка да кажа, че гражданите на Република Македония, които успоредно със своята македонска самоличност отстояват своите български корени, следва да бъдат уважавани, защото те не са противници на Република Македония. Те са жив мост между тази приятелска на България страна и нашата страна, т.е. между Република Македония и ЕС.
- А България готова ли е да приеме променено име на Македония, ако Гърция успее да се наложи в този спор?
- Не бих желал да коментирам хипотетични ситуации, но това, което със сигурност не можем да игнорираме, е обстоятелството, че България призна Република Македония с нейното конституционно име и с конституционното определение на официалния й език, т.е. ние уважаваме това, което пише в конституцията на Република Македония, докато го пише там. България не е част от спора за името.
- Да се върнем на случая Спаска Митрова. Трябва ли да тълкуваме, както правят македонците, че реакцията на Министерството на външните работи означава някаква промяна в тона или втвърдяване на позицията към Македония, или има някаква доза преувеличаване?
- Очевидно има преувеличение в това отношение. Ние се придържаме към умерен тон, избягваме всякакво нагнетяване на атмосферата в двустранните отношения.
Случаят с г-жа Митрова разглеждаме като отделен хуманитарен случай, който поставя и въпроси за съответствието на съдебните и полицейски практики в тази приятелска страна с критериите от Копенхаген, свързани с върховенство на закона и защита правата на човека.
- Как върви диалогът с официалните македонски власти по случая "Митрова" и получава ли България очакваното съдействие от Скопие за изясняването и решаването му?
- Имахме няколко възможности да обменим виждания по конкретния случай - както в София, така и в Скопие.
Споделихме своята информация за проявената бруталност спрямо една европейска гражданка. Подчертахме, че сме обезпокоени и очакваме разяснения.
От тяхна страна беше заявено, че Република Македония е демократична страна и че европейското гражданство на Митрова не ги ангажира с поведение, което отговаря на нашите очаквания.
Не можаха да ни отговорят дали в Република Македония има други случаи на майки, отделени от децата си и хвърлени в затвора да излежават ефективни присъди поради спор за родителски права. При това съдът не е отнел родителските права на младата жена.
Надявам се, че този случай ще бъде преодолян и ще бъдат спазени хуманните принципи спрямо сънародничката ни.
- Имате ли и други сигнали за нарушаване на човешки права в Македония, свързани с наши сънародници?
- Получаваме често сигнали по различни случаи, което ни кара да си задаваме сериозни въпроси.
Не реагираме на всички сигнали, защото искаме много внимателно да проверим отделните казуси, да имаме сигурност относно реалното съдържание на тези инциденти. Важен е не само конкретният случай, но и изводите, които той може да наложи за доверието и за стила на комуникация между нашите две страни.
Източник:
Надежда Чипева /Капитал
