"Набъбнала" синя зона и бяла блокада душат София

Столичната община проявява интересно чувство за тайминг (да използвам тази хубава българска дума) или иначе казано - към подходящото време за извършване на определена дейност.

В момент, когато софиянци скърцат със зъби от пътно-транспортните неволи, на които са подложени в собствения си град, Столичният общински съвет обмисля решение, което никак няма да стопли сърцата на борещите се със снежната прегръдка шофьори. Промените в Наредбата за организация на движението, която беше внесена за обсъждане в градския парламент, предвиждат любимата на всички собственици на МПС синя зона да функционира и в събота от 8 до 14 ч.

Освен, че ограничението за паркиране ще важи и в първия ден от уикенда, цената за "услугата" ще скочи двойно. Не че два лева на час са кой знае колко много, но ако всеки ден ти се налага да паркираш в центъра, месечната сума сериозно набъбва.

В подкрепа на обсъжданите мерки могат да се приведат различни аргументи, но няма да са далеч от истината и тези, които видят в проекторешението просто поредния начин за събиране на пари от хората.

Кошмарът с паркирането в града, разбира се, не е от вчера. Всеки, изхабил поне веднъж стабилно количество нерви в решаване на сложния ребус „намиране на паркомясто в центъра", най-вероятно има своя теория как проблемът би могъл да се облекчи.

Естествено, вместо в продължение на години последователно да се инвестира в построяването на многоетажни паркинги, много по-евтино и лесно е да се купят на старо няколко "паяка" или да се плащат заплати на група симпатични младежи с фосфоресциращи жилетки, които да поставят скоби на нарушителите.

Като че ли има нещо сбъркано в подхода - вместо да се търсят решения, помагащи на гражданите и улесняващи ежедневната им дейност, се налагат типично наказателно-ограничителни мерки.

Сега от Общината декларират, че през лятото на метростанциите ще заработят т.нар. буферни паркинги. Инициативата е е похвална, остава да видим дали и срокът ще бъде спазен. Въпросът дали обаче новите 3 хил. паркоместа ще облекчат сериозно положението, като се има предвид, че в София се движат над милион автомобили, е доста дискусионен.

А докато в сградата на "Московска" умуват за новата наредба, кварталните улици понастоящем изглеждат като нещо средно между арктически пейзаж и умалена версия на Гранд каньон. В ледените коловози може да се скрие средно голям камион, а преспите скоро ще достигнат височината на Статуята на София.

На този фон е любопитно твърдението на Йорданка Фандъкова, че малките улици се чистели постоянно. Може би има предвид безплодните опити на хората сами да изкопаят колите си.

Всъщност в неравната битка с изненадалия ни за кой ли път сняг има и положителни моменти. Дружното бутане и теглене на закъсалите автомобили сплотява хората, завързват се нови познанства, пък и малко физзарядка на чист въздух никога не е излишна.

В същото време г-жа Фандъкова недоумява как можело тротоарите пред банките и големите фирми да не бъдат почистени. Може би пък гледката пред тези представителни сгради повече я вълнува. Премръзналите и посинени от падания по заледените улици столичани обаче могат да свидетелстват, че много по-драматично е положението по кварталите - там, където всяка сутрин и вечер софиянци се опитват да се предолеят снежната Китайска стена.

Не ми се мисли пък какво ли ще стане, когато снегът започне да се топи. Като знаем какво е състоянието на градската канализация, отсега можем да се готвим за реки по улиците. Но за извозване на натрупаните снежни маси, което би намалило проблема, явно може само да се помечтае.

По-мъдрите биха казали, че за всяко нещо си има време. Изниква въпросът дали точно сега не е по-приоритетно общинарите да се заемат с почистването на града, вместо да мислят нови ограничителни мерки за гражданите? Може би е утопия, но ми се струва някак логично първо да се погрижиш за хората, в чиято услуга си призван да работиш, преди да искаш повече пари от тях и да им налагаш нови забрани.