Лингвисти: Скоро няма да можем да разбираме политиците

В скоро време няма да можем чрез речта да разбираме политиците. Не знаем докъде ще стигнат, но са толкова изгубени в своето слово, че посланията им не достигат до хората, коментира лингвистът Владислав Миланов в „Здравей, България“ по Нова ТВ.

Една от тенденциите, които се открояват е наличието на една много силно изявена езикова агресия и използването на много обидни думи, допълни лингвистът Надежда Сталянова относно начина на говорене на политиците.

Изследване на двамата експерти показва, че ако в миналото депутатите са се обиждали на наличието или отсъствието на интелектуален потенциал, то днес обидите са в много широк спектър – как изглежда дадения опонент, за сексуална ориентация и много крайни нецензурни обиди.

„Политиците винаги са се обиждали, защото не разполагат със словесно богатство, а което да изразят мисълта си. Бедната мисъл е равна на беден език“, заяви Миланов.

Говоренето на дамите в парламента прилича на семейно-битов скандал, те се карат понякога по-агресивно, отколкото мъжете, посочи Сталянова. Все по-актуално става жената да се асоциира с мъжкото поведение, добави Миланов. Според него обидното говорене излиза извън границите на доброто общуване.

Анкети показват, че българинът не одобрява този агресивен тон и обидите, каза Сталянова. Няма нужда лингвисти да анализират тези обиди, всяко дете, което питате, ще ви каже, че така не е възпитано да се говори. Тази мода явно не се осъзнава като успешна. Друг е въпросът с какъв езиков ресурс разполага българският политик, за да може да изрази същото значение с други думи, каза тя.

Запитани дали някой политик притежава достатъчен езиков ресурс, за да може да бъдат харесвани заради езика си, лингивстите посочиха, че при откриването на 43-ото Народно събрание Стефан Данаилов е направил впечатление, защото е пречупил речта си през човешкото. Всички останали не са изменили на политическото си клише. Михаил Миков не успя да излезе от клишето, което беше по-подходящо за партиен пленум. От новите политически партии имаше лидери, които не можеха да артикулират ясно думите, например Светлин Танчев от „България без цензура“. И най-страшното е, че ни предстоят трудни времена, в които ще трябва да тълкуваме езика на противоречието. Слаба политическа култура, съчетана с още по-слаба езикова култура е най-лошото за управниците на един народ, каза Миланов.

За речта на премиера Бойко Борисов лингвистът посочи, че той остава верен на стратегията си да използва разговорната небрежност, смята, че чрез фамилиарността стои близо до хората. Това е една много опасна стратегия, защото не се съобразява със ситуациите на общуване – не може по един и същ начин да общуваш с хората на площада и с колегите си в Брюксел.

В българското политическо говорене се налага и моделът всички да „припяват във верен тон“ на лидера, да го защитават, да го тълкуват, анализират и това води до обезличаване на политическите субекти.