КСНС даде 10 препоръки на МС и НС за киберсигурността

Н еобходимо е да се предприемат спешни мерки за осигуряване на киберсигурността. Това каза президентът Росен Плевнелиев по време на изявлението си след Консултативния съвет за национална сигурност на тема „Национална политика за осигуряване на киберсигурност“, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

Президентът обяви, че е предложено

да бъде сформиран Съвет по киберустойчивост и Национален киберситуационен център в рамките на Националния ситуационен център,

които ще извършват мониторинг, оценка на степента на заплахата на национално ниво и ще координират действията по реакция и превенция.

Той заяви, че е необходимо и ускорено въвеждане на комплекс от мерки за гарантиране на сигурността на електронната идентичност на гражданите, както и осигуряване на защитено и оптимизирано съвместяване на електронната идентичност с други компоненти, като електронния подпис. „Необходимо е да се предприемат спешни мерки“, уточни Плевнелиев.

Очаква се парламентът да разгледа приоритетно закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, в който е предвидено създаване на Държавна агенция „Електронно управление“ и държавно предприятие „Единен системен оператор“. От МС се очаква да предприеме 7 мерки сред, които да приеме Националната стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България“ 2020 след анализ на предложенията от обществено обсъждан.

Да инициира

законодателни промени

с цел окончателното приемане и транспониране на Директива на ЕС и ЕП относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в ЕС и за защита на политическите и избирателните права на гражданите и в киберпространството; да осигури целево необходимите ресурси за изграждане на адекватни способности за киберсигурност и усъвършенстване на информационната инфраструктура, за реализиране на мрежовия модел за споделяне на информация и координация между организациите, отговорни за киберсигурността в държавата; да осигури на МВР, ДАНС, Министерство на отбраната, Министерство на транспорта и Държава агенция „Разузнаване“ необходимите финансови ресурси с поетапно увеличаване броя на експертите по киберсигурността за превенция и противодействие на киберзаплахи; да организира и проведе до края на 2016 г. национално учение по киберустойчивост с тестване на основните елементи от Националната стратегия за киберсигурност и ефективността на сегашната норми за противодействие, да предприеме действия, насочени за засилване на сътрудничеството с отговарящите за киберсигурността институции в ЕС и НАТО; да задължи всички държавни институции да информират своевременно отговорните за противодействие служби за извършените срещу тях кибератаки, са останалите задължения на правителството.

Министерство на отбраната, пък трябва да осигури изграждането на

Оперативен център за киберотбрана, съгласно плана за развитие на въоръжените сили в България до 2020 г.,

както и да предприеме по-активна роля в организиране и провеждане на ежегодното учение на НАТО, както и да засили взаимодействието със съвместния Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности за киберотбрана на НАТО в Естония, както и да командирова свои представители.

„В КСНС по националноотговорен начин бяха взети важни решения, които гарантират сигурността на гражданите, включително и в киберпространството. Сигурен съм, че мерките днес ще доведат до резултати, които гражданите ще усетят, за се чувстват по-спокойни“, заяви държавният глава.

Президентът заяви, че киберпространството представя практически неограничени възможности за развитие на обществото и бизнеса, но нарастващата и необратима дигитална зависимост поражда нови значими рискове и заплахи.

„Киберсигурността е основен и ключов елемент от националната сигурност на всяка държава.

Участниците в консултативния съвет се обединиха около разбирането, че значението на тази част от националната сигурност ще нараства пропорционално с развитието на технологиите и реализирането на един от важните приоритети на държавата – електронното правителство.

Чрез кибератаки могат да се компрометират критични системи на управление, да се възпрепятства нормалното им функциониране или да се манипулират и извличат данни и информация чрез нерегламентирано проникване“, заяви Плевнелиев.

Той посочи, че в последно време България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури. Като пример Плевнелиев даде хакерските атаки по време на изборите за местна власт през 2015 година.

Плевнелиев конкретизира, че при някои кибератаки се извършва подмяна на съдържание на интернет страници на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда,

цел на кибератака и придобиването на чувствителна информация, бизнес взаимоотношения, сделки и последващо реализиране на измами.

„Кибератаките водят до значителни финансови загуби на български и международни фирми, както на български и чужди граждани. Основните източници на заплахи за киберсигурността на страната ни са международни терористични и други организации, както и държави с тоталитарни режими и с още не укрепнали институции и системи. Липсва единна национална и секторна политика“, каза Росен Плевнелиев.