Кристалина Георгиева с най-голям шанс за президент, ако се кандидатира

ГЕРБ има всички шансове да спечели президентския вот догодина, особено, ако си гарантира подкрепата на ДПС, според МБМД.

Причината, посочи директорът на института за социални изследвания и маркетниг Мира Радева, е не толкова силната позиция на партията на Бойко Борисов, колкото "изключителният мързел на опозицията".

По стара традиция, отбеляза тя, политическите сили ще оповестят номинациите си за "Дондуков" 2 през юли-август, което гарантира служебна победа и е в полза на ГЕРБ, независимо кой ще е техният претендент.

Радева е почти убедена обаче, че

това няма да бъде посоченият от Борисов Цветан Цветанов.

Очакванията са повечето партии да лансират съвършено нови лица.

МБМД представиха пред журналисти резултатите от последното си проучване (11-17 декември 2010 г.), отчитащо социално-политическите нагласи в навечерието на 2011 г.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева събира най-голяма подкрепа - 30%, ако участва в надпреварата за поста на държавен глава, 28% със сигурност биха гласували за Бойко Борисов, а 16% за Цветан Цветанов.

Според закона обаче не е ясно дали Кристалина Георгиева може да се кандидатира, тъй като Конституцията изисква последните 5 години кандидатът да е живял в България.

Един процент са заявили, че ще дадат гласа си за Алексей Петров.

Ако изборите за президент бяха днес, 29,2% от запитаните биха гласували за кандидат на ГЕРБ, независимо кой е той. Номинацията на БСП е далеч от подкрепата за ГЕРБ - 9,4%. Кандидат на Синята коалиция, независимо кой е, е на трето място с 3%. Зад движение АБВ биха застанали 1,4% от анкетираните.

Победата на ГЕРБ на местния вот обаче не изглежда така пълна, както за президентския. В София най-вероятно управляващите ще запазят кметското място. Не така обаче стоял въпросът с другите две важни крепости - Варна и Пловдив. Там ГЕРБ има слаби структури и се очертавала интересна надпревара по думите на Радева. Ако в момента има парламентарни избори,

33,7% сто биха гласували за ГЕРБ

при 45% през 2009 г., според резултата, отчетен от МБМД. 14,2%  събира Коалиция за България, която миналата година е имала 9% подкрепа. За президентското движение на парламентарните избори биха гласували малко над 2%.

Народното събрание е най-нехаресваната институция от българите в момента със 77% недоверие.

Следва президентската институция, към която недоверие  изразяват 65 %, колкото и към правителството. Следва полицията с 57% недоверие, армията - с 56%, ДАНС - с 68%.

Високо е недоверието към съда и прокуратурата - съответно 71% и 70%. Намалява дори доверието в църквата - ако през декември 2009 г. недоверие са изразили 37%, то сега над 50% от българите не вярват в нея.

Доверие към президентството изразяват 29% от българите, към НС - 18%, към кабинета - 31%, полицията - 36 %, към армията - 33 %, ДАНС -19 %, съда и прокуратурата - 20%, и с 36% доверие е църквата.

С най-високо доверие сред политиците отново е премиерът

Бойко Борисов - 44%, но той губи близо 20 % от доверието на българите. Георги Първанов губи 16% от рейтинга си.

Срив на доверието има в председателя на НС Цецка Цачева - от 38 % на 19 % само за една година. Главният прокурор Борис Велчев има 20% доверие. Столичният кмет Йорданка Фандъкова и Сергей Станишев запазват рейтингите си стабилни, като градоначалникът има 31% доверие, а лидерът на социалистите 16%.

Почти двойно спада рейтингът на Ахмед Доган от 11 на 6% и на Волен Сидеров - от 18% на 10%.

Относително стабилни се запазват рейтингите на Мартин Димитров, Иван Костов и Яне Янев - 12%, 10%, 10%.

С най-голямо доверие се ползва Кристалина Георгиева. Според Мира Радева, това се дължи на факта, че тя "изглежда далеч и затова е неопетнена".

Колкото и да е жалко

ролята на г-н Първанов ще бъде да ходи по света да изнася лекции за България,

каквато е и на Петър Стоянов и на д-р Желю Желев. Не го виждам да оглави политическа партия, камо ли да стане лидер, който ще има голямо значение на политическата сцена, коментира Мира Радева.

Според ния, е трудно след два президентски мандата, човек да се включи като политически играч на по-ниско ниво.