Икономическата комисия в НС одобри на първо четене пушенето в заведения

С 8 гласа „за", 4 „против" и един „въздържал се" депутати от Икономическата комисия в парламента приеха на първо четене промените в Закона за здравето, които предвиждат отмяна на пълната забрана за пушене на обществени места.

Оспорван дебат се състоя по време на заседанието на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм при обсъждането на законовите промени, внесени от БСП, които целят да либерализират тютюнопушенето.

Според един от вносителите, Спас Панчев от „Коалиция за България", то трябва да бъде разрешено на определени места.

Той цитира данни на представителите на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БАХА), според които вследствие на тежката икономическа криза и пълната забрана за тютюнопушене, бизнесът отбелязва спад в оборота, особено през зимните месеци (2012-2013 г.), между 50 и 70% в зависимост от големината на населеното място.

От друга страна, поради занижените приходи в бранша, за периода от влизането в сила на забраната до момента, редица заведения или прекратяват дейността си, или са принудени да сведат до минимум броя на работните места с цел икономии, каза още Панчев.

Според него въпреки стремежа на Европа за ограничаване на тютюнопушенето, в редица държави членки на Европейския съюз като Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Испания, Португалия и Германия се допуска по изключение тютюнопушене в някои обществени места, при различен режим на обособяване на самостоятелни помещения и при стриктно спазване на определени изисквания.

Панчев е убеден, че след въвеждането на забраната броят на пушачите у нас не само, че не е намалял, но по някои данни дори се е увеличил.

Затова депутатът предлага в заведения за хранене до 70 кв. м собствениците да могат да си избират дали да се пуши, или не, а в по-големите - тютюнопушенето да се осъществява в обособени за целта помещения.

Предлага се също така и цигареният дим да се разреши в нощните заведения.

Предвижда се въвеждането на задължение за собствениците на заведения или обекти, в които се допуска тютюнопушене да уведомяват за това съответната Регионална здравна инспекция. В срок до един месец териториалните органи на държавния здравен контрол ще извършват проверка в заведението или обекта за спазване изискванията на закона и на наредбата, като в публичния регистър на обектите с обществено значение ще бъдат вписвани всички заведения и обекти, в които се допуска тютюнопушене. Предвижда се и налагането на съответни имуществени санкции при неизпълнение на задължението за уведомяване.

В подкрепа усилията на държавата за ограничаване на тютюнопушенето в страната, особено сред подрастващото поколение, предлагаме средствата от приходите от осъществяване на контрола по спазване на забраната и ограниченията за тютюнопушене и от дейностите по чл. 36а да се използват за финансиране на Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето в България.

Законопроектът бе подкрепен от Министерството на икономиката и енергетиката. Зам.-икономическият министър Бранимир Ботев изрази убеждение, че с рестрикции не можеш да откажеш дългогодишен пушач от вредния му навик. Според Ботев би било по-добре лош закон, отколкото слаб закон, тъй като слабият закон не се спазва и съответно развращавал.

Срещу предлаганите промени обаче се обявиха, както депутати от ПГ ГЕРБ, така и представители на Здравното министерство.

Зам.-здравният министър Бойко Пенков съобщи, че ведомството, което представлява, твърдо отстоява позиция, че режимът не бива да се либерализира, тъй като при една такава стъпка цигареният дим би увредил три групи хора - пушачите, тези около тях, както и работещите в бранша.

Любен Цонков от „България без дим" определи като „откровена лъжа" твърденията, според които заетостта в ресторантьорския бранш е намаляла след въвеждането на забраната.

Маша Гавраилова от „Коалиция за живот без тютюнев дим", пък, обяви, че пълната забрана осигурява една лоялна конкуренция между заведенията, а те в крайна сметка били създадени за развлечения, а не за тютюнопушене.

Накрая промените в Закона за здравето бяха приети от Комисията.