Плевнелиев удостои 23-ма дисиденти с орден "За гражданска заслуга"

В деня, в който се навършват 25 години от началото на демократичните промени от 10 ноември 1989 г., президентът Росен Плевнелиев удостои 23-ма дисиденти с орден "За гражданска заслуга" -първа степен.

Отличията са за приноса им за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепването на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България.

С орден „За гражданска заслуга“ – първа степен, президентът Плевнелиев удостои: Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева, Албена Велкова и покойната Вяра Георгиева, които са учредили Движение за самозащита на Русе, огласено публично на 28 септември 1987 г.

Политикът и общественик Тодор Цанев, излежавал присъда в „Белене“ заради опозиционна дейност, който след 10 ноември 1989 г. е бил сред инициаторите за създаване на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател;

Журналистът Петър Манолов, репресиран заради активното си участие в Независимото дружество за защита правата на човека в България. Бил е прогонен в емиграция;

Зейнеп Келеш е била член на Независимото дружество за защита правата на човека. Арестувана е от Държавна сигурност и е експулсирана от България през 1989 г.;

Роденият в България Алфред Фосколо, живял в Париж, е бил осъден през 1968 г. при Пражката пролет за разпространението на позив, призоваващ приобщаването на България към свободна Европа. Участвал е активно за огласяване на Запад на българската кауза за демократична съпротива и създаването на опозиционни сили у нас;

Сабри Искендер е бил секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България – правозащитна организация, създадена през 1988 г. През 1985 г. е бил задържан няколко месеца в арест без обвинение и изпратен в концентрационния лагер на о-в Белене без съд и присъда;

Георги Саръиванов е бил осъден от комунистическия режим по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Петият му опит за бягство от затвора успява през 1972 г. Живее 24 години в Западна Германия, а през 1996 г. се завръща в България;

Отец Благой Топузлиев, починал на 20 август 2010 г. в Ню Йорк, е български свещеник, дисидент, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека. През май 1989 г. заедно с поета Петър Манолов и други членове на дружеството е екстрадиран от страната;

Покойният отец Димитър Амбарев е бил един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека;

Едуард Генов, починал през 2009 г., е един от подписалите откритото писмо до посветената на спазването на Хелзинкските споразумения международна конференция във Виена, известно като Апела на шестимата. Защитавал е изграждането на демократично общество в България;

Писателката, журналист и критик Румяна Узунова, удостоена с орден посмъртно, е направила през 1988 и 1989 г. около 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче Веле” и „Гласът на Америка”, с които показва непоколебимата си позиция в защита на демократичните ценности;

Покойният Стефан Вълков - защитник на религиозните права на човека, прекарва 21 години в затвора. Участник в голямата Асеновградската конспирация; Георги Заркин (1940-1977 г.) е журналист и поет, чиито стихове са излъчвани по радио „Свободна Европа”. Политически затворник, осъждан за писане на контрареволюционна литература, убит в затвора; Покойният Васил Узунов е прекарал в затворите на комунизма в България 28 години, 3 месеца и 12 дни. Заклеймен от режима заради членството си в Съюза на българските национални легиони и като организатор на младежка „културна и идеологическа група” в гимназията в Чирпан;

Посмъртно с орден беше удостоен Костадин Събев, който е членувал в опозиционния Младежки земеделски съюз, политически затворник, художник. Държавна сигурност го обвинява във „вражеска конспирация срещу народната власт”;

Нури Адалъ, починал през 2004 г., е прекарал 23 години от живота си по затвори и в изгнание заради защитата правата на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. През 1989 г. е принудително изгонен от България в Турция;

Димитър Влайчев е посветил живота си на борба срещу несправедливостта и липсата на зачитане основните човешки права. Гробът му е неизвестен;

Проф. Йордан Тодоров (1920-1996 г.) е съден в политически съдебен процес за противокомунистическа агитация. Бил е член-кореспондент на Дружеството по хематология и онкология на ФРГ и почетен член на Люксембургското и на Полското дружество по клинична биология.

На церемонията в Гербовата зала присъстваха президентите Желю Желев и Петър Стоянов,

както и членове на Инициативния комитет на кампанията „25 години свободна България“, която се провежда под патронажа на държавния глава Росен Плевнелиев.

Плевнелиев каза в словото си, че с днешната церемония се поправя един исторически пропуск и днес, 25 години след началото на демократичния преход, отдаваме заслужено почит и се прекланяме пред гражданската доблест, сила и мъжество на тези достойни българи, които не предадоха своя морал и човешко достойнство, дори и в най-мрачните години на невиждани репресии.

Вие сте доказателство, че нито един политически режим, колкото и да си е повярвал, колкото и да е силен, не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жажда на българския народ за свобода и човешко достойнство, каза президентът за носителите на отличията.

По думите му те са доказателството, че въпреки всички нечисти опити за погазване на човешкия дух и порив за свобода, дори и в най-зловещите години на тоталитарния режим в България са живели хора, готови да жертват живота си в името на тези най-висши човешки ценности.

Държавният глава заяви, че истината за съпротивата срещу тоталитарната държава трябва да се предаде и да се знае от следващите поколения. 25 години след 10 ноември все още имаме нужда да си припомняме, че човешките права, демокрацията и свободата не са даденост, те са кауза, която трябва да отстояваме ежедневно, заяви президентът.

Той апелира да не забравяме нито за миг, че в името на правото ни днес да се наричаме европейски граждани, да пътуваме свободно, да градим съдбата си в едно отворено общество на свободни хора, мнозина преди нас са рискували и загубили живота си. В памет на тяхното дело и в името на децата ни трябва да продължим да работим за свободна, европейска и демократична България, каза Плевнелиев.