"Капитал": Кой наднича от тъмната стаичка

Наблюдатели на изборите в България?!

Тези, които си спомнят първите години демокрация и времето на Жан Виденов знаят какво означава това - в буквалния смисъл и за авторитета на страната. Останалите най-лесно могат да си представят картини от бившите съветски републики - Киргизстан, Грузия, Молдова напоследък... Гана, Ирак и Афганистан по-надалеч. И никоя от тях не е член на Европейския съюз.

Преди десетина години, когато за последен път посрещахме експерти от Съвета на Европа, за да видят дали управляващите няма да фалшифицират вота за народни представители или за президент, България беше още далеч дори от мечтата за европейското членство.

Тази седмица заради прекрояването на изборното законодателство,  което поставя под въпрос демократичните процеси в страната, неправителствени организации поискаха чуждестранни наблюдатели за предстоящите избори за европейски и български парламент.

След дълги месеци на противоречиви сигнали и неясни договорки вече са факт промените в закона за избиране на народни представители, които БСП и ДПС наложиха с помощта на "Атака" и "Ред, законност и справедливост" (РЗС), и то само три месеца преди парламентарните избори.

Целта на странната компания от застъпници на нововъведенията е не да върнат доверието в политическата система, както последователно се опитват да представят действията си, а да продуцират удобен парламент, в който фаворитът ГЕРБ да е зависим от тях.

В притеснението си да останат в опозиция управляващите концентрираха всевъзможни ресурси, за да си гарантират още един мандат във властта на всяка цена.

"Сериозното предизвикателство по време на тези избори ще бъде не просто купуването на гласове и контролирания вот, а заплахата за мащабна манипулация преди и по време на изборите и по всяка вероятност фалшифициране на изборните резултати, ако те не са в полза на БСП и ДПС", коментира политологът Огнян Минчев.

Демокрация на ужким

Две изменения в закона са особено показателни - въвеждането на 31 мажоритарни мандата и повишаването на изборния праг, но само за коалиции - от 4% на 8%.

Докато първата мярка се обсъждаше още в края на 2008 г., втората изникна, след като се конструира коалицията между СДС и ДСБ. Десният съюз е и основният потърпевш от двете поправки.

Въпреки че на пръв поглед гласуването за личности е по-демократичната изборна процедура от подкрепата за партийни листи, и е натоварена с положителни обществени очаквания, детайлите в закона обезсмислят претенцията "мажоритарен вот". Правилата са в полза на по-големите политически формации, единодушни са социолози и политолози.

Според ДСБ и СДС измененията дори нарушават конституцията. Десните ще сезират Конституционния съд заради различната тежест на тези мандати - в София един мажоритарен кандидат може да получи стотици хиляди бюлетини, докато в по-малки райони, като Търговище например - пак за едно място могат да гласуват шест до осем пъти по-малко избиратели.

Съдът няма срок, в който да се произнесе, възможно е това да стане през есента, когато вотът е отдавна отминал.

"Ако Конституционният съд констатира, че този закон нарушава принципа за равенство, дори и да се произнесе по-късно, вотът няма да бъде касиран, но това ще постави под съмнение легитимността на парламентарните избори", категоричен е обаче депутатът от БСП Георги Близнашки. Той единствен от социалистическата партия открито се противопостави на измененията.

Зам.-председателят на Народното събрание и негов съпартиец Любен Корнезов обаче е на мнение, че Конституционният съд ще отхвърли искането на десните. Позицията му се споделя и от други бивши конституционалисти. Някои от тях се позовават на факта, че и в Европейския парламент депутатите от различни страни се избират от различен брой гласоподаватели.

Обратен ефект

Особено скандална, макар и формално конституционно допустима, е поправката, с която прагът за влизане в Народно събрание за коалиции беше увеличен двойно - от 4% на 8%. Най-високата бариера в страните от ЕС е тази в Германия - 5%, а изобщо в Европа - в Турция, където в парламента влизат само формациите, събрали гласовете на над 10% от избирателите.

"Повишаването на изборната бариера за коалиции почти сигурно ще предизвика неблагоприятна реакция от международните институции. Венецианската комисия за демокрация чрез право, консултативен орган на Съвета на Европа, вече упражни натиск за рязко снижаване и дори премахване на изборните бариери за коалиции в редица европейски държави", коментира Георги Близнашки.

Според него изборните бариери са допустими единствено като средство за възпиране на антидемократични формации, т.е. такива, които работят срещу установения конституционен ред.

"У нас тази бариера има неприкрития характер на политическа репресия срещу легитимната опозиция, като в същото време се толерират странни партии и движения като "Атака" и Ред, законност и справедливост" с повече или по-малко екстремистки изяви", твърди депутатът от БСП.

Негативна реакция от Съвета на Европа очаква и Юлиана Николова, директор на Европейския институт.

Експертите от Гражданската коалиция за свободен и демократичен избор обявиха, че са силно обезпокоени от нарастващите заплахи срещу провеждането на честни и свободни избори. Подобна стъпка обмислят да предприемат и от дясната коалиция между СДС и ДСБ.

Засега единствената възможност по-високата бариера да отпадне беше пропусната, след като парламентарната комисия по изборно законодателство светкавично отхвърли ветото на президента Георги Първанов, който върна текста за прегласуване.

БСП, ДПС и РЗС са категорични, че отново ще подкрепят 8-процентната бариера и в пленарната зала следващата седмица. За да преодолеят ветото, са им нужни гласовете на 121 депутати, които трите формации при пълна мобилизация събират.

"Подобна наглост обикновено дава обратен ефект. Може да очакваме общественото мнение и гражданите да повишат своите симпатии и подкрепа за ударените политически сили и да накажат тази цинична арогантност на управляващите БСП и ДПС", прогнозира Огнян Минчев.

Той е категоричен, че промените на правилата показват, че в България не съществуват принципи, които да са спирачка за частните интереси на определени партии и групировки.

И това обяснява защо европейските наблюдатели могат и да дойдат в България.