М андатите на кабинета „Борисов“ 2 и на президента Росен Плевнелиев приключват с недоверие, което е обичайно за парламента и правителството, но рекордно за президента. Това е кратката равносметка от завършващия мандат – според социологическия портрет, който по традиция прави „Галъп интернешънъл“.
В края на мандата си парламентът трайно се ползва с положителни оценки сред около и под 20% от пълнолетните българи и с негативни – сред над 70%.
„Екзакта“: 19% биха гласували за нова партия
БСП настига ГЕРБ, Марешки запазва инерция
Малко по-благоприятно изглежда картината по отношение на правителството – с около и под 30% средни позитивни оценки в последните месеци и около и над 60% – негативни. По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата „Орешарски“, но без ентусиазъм в подкрепата – какъвто имаше в първия мандат на Борисов.
Помолени да изберат между доверие и недоверие в дадена институция,
българите продължават да декларират по-скоро негативни оценки – често дори и по инерция.
Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически „бонус“ подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера. Бойко Борисов започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие.
Що се отнася до президентската институция,
мандатът на президента Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността му.
През 2013 г. беше първият осезаем спад в доверието към президента. Тогава Росен Плевнелиев подкрепи едната от страните в мащабната обществена дискусия по повод протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски и загуби подкрепата на отсрещната страна.
През есента на 2015 г. беше проведен референдум за въвеждане на електронно гласуване, който беше иницииран с основното участие на президента Плевнелиев. Може би това беше едно от обстоятелствата, довели до временен спад в недоверието. Допълнителна роля явно изигра и фактът, че в провелите се успоредно с референдума местни избори спечели ГЕРБ – партията, която издигна Плевнелиев (въпреки че в хода на мандата между него и ГЕРБ се проявяваха различия). Подобни „бонуси“ на подкрепа бяха характерни за ситуация около избори.
В месеците от края на мандата вицепрезидентът Маргарита Попова са ползваше с двайсетина процента положителни оценки и с над 60% отрицателни.
Проучването е възложено, финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ ЕАД.
