Резултатите вероятно ще покажат, че доверието в ГЕРБ е спаднало, откакто партията влезе във властта през 2009 г., тъй като тя не успява да се справи с безработицата, измамите и уязвимостта на етническите малцинства.
Протести срещу ромите и корупцията миналия месец разтърсиха големите градове, а бомба миналата седмица взриви колата на известен журналист. Експлозията пък съвпадна с посещението на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в София.
Това обаче едва ли ще окаже значително въздействие върху крайния изход от вота, който близкият съюзник на Борисов - Росен Плевнелиев се очаква да спечели и стане президент - до голяма степен церемониална длъжност.
Въпреки това, недоверието в ГЕРБ така и не се превърна в подкрепа за националистите от "Атака", която на президентските избори през 2006 г. завърши на второ място, а днес се радва на едва 4%.
"ГЕРБ реши да използва инерцията на Плевнелиев и да поеме контрол върху президентската институция",
заяви Иван Котев - анализатор в консултантската Candole. "Като цяло ГЕРБ тихомълком придобива пълно надмощие над цялата политическа система", отбеляза той.
Борисов спечели голяма част от българите с усърдието си и стремеж за действие, благодарение на които събра почти 40% на изборите през 2009 г. Тогава той обеща и да се пребори с организираната престъпност и широкоразпространената корупция.
Неговата дясноцентристка партия ГЕРБ все още е на върха, въпреки че не успя да изпълни много от обещанията си, а идните избори ще бъдат референдум за представянето на Борисов.
Резултатите също така ще покажат
дали опозиционната Българска социалистическа партия се е изправила на крака след тежкото си поражение през 2009 г.
Победа на Плевнелиев - лично по-популярен от Борисов благодарение на пътните проекти в предишната му роля на министър на регионалното развитие и благоустройството, ще лиши опозиционните социалисти от висока трибуна - досегашният президент Георги Първанов е социалист.
Тя може да даде на Борисов увереността да продължи с реформите, за да изведе България на пътя към настигане на останалата част от ЕС, но според анализатори по-вероятно е той да се въздържи, за да не рискува да отблъсне прекалено много избиратели и да остане на власт с намалена подкрепа на парламентарните избори през 2013 г.
Той би могъл да бъде подпомогнат от икономическото възстановяване, макар че очакваният растеж от под 3 процента не допринася особено за запълването на пропастта, която дели страната от Западна Европа или дори бившите комунистически страни като Полша и Чехия.
Анализатори се съмняват, че Борисов ще предприеме обещаните всеобхватни реформи дори ако ГЕРБ отбележи голяма победа, и вместо това ще се фокусира върху поддържането на строга фискална дисциплина, която печели много похвали в чужбина, но не допринася особено за подобряване положението на българите.
Евентуална победа ще даде на Борисов и доверие да продължи напред с нови реформи, с които България да настигне европейските си партньори.
Според анализите обаче е по-вероятно той да седне здраво на стола си и да се стреми да не се отчужди от избирателите.
Редица експерти смятат, че
Борисов може би ще предпочете да остане във властта, като спечели изборите през 2013 г. с намалена подкрепа
Вероятно за това ще спомогне и икономическото възстановяване, въпреки че очакваният ръст от под 3% едва ли ще доближи балканската страна до Западна Европа или до другите бивши комунистически държави като Полша и Чехия.
Ако нито един кандидат не спечели над 50% от гласовете на българите, на 30 октомври ще се проведе балотаж, на който участие ще вземат първите двама кандидати. Те може би ще бъдат Плевнелиев и бившият външен министър Ивайло Калфин, номиниран от социалистите.
Бившата еврокомисарка Меглена Кунева, която се кандидатира като независима, ще остане на трето място.
Тиктакащи бомби със закъснител
Големият успех на Борисов е мащабната програма за подновяване на износените пътна мрежа и железопътни връзки, които вдъхновиха и кампанията на ГЕРБ "Градим България".
Строителството не успя да ускори възстановяването на икономиката, а бавенето на реформите на неефективните държавни услуги като здравеопазването и публичната администрация ще ограничи допълнително икономическия растеж в идните години.
Друг потенциален проблем би била затъналата в дългове Гърция, чиито банки контролират почти 30% от българската банкова система.
"Има много назрели, неразрешени проблеми, които ще започнат да гърмят като бомби със закъснител", предупреди Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".
Анализаторите се съмняват, че Борисов ще проведе обещаните реформи, дори и партията му ГЕРБ да спечели изборите с голяма преднина. Според тях премиерът вместо това ще се фокусира върху строгата фискална дисциплина, спечелила му много похвали от Запада, но направила малко, за да подобри живота на българите, които живеят със средно 350 евро месечно.
"Най-вероятно ГЕРБ ще продължи с това, което правеше до момента - ще се опитва да запази бюджета и страната в режим на оцеляване във времена на икономическа криза", предположи Марчела Абрашева от "Гаолъп интернешънъл".
Тази политика едва ли ще помогне на България да се отърве от "титлата" си "най-бедна в ЕС", освен ако нещо не се промени драстично.
Подходът на Борисов обаче може да го направи първия политически лидер след падането на комунизма, който печели втори последователен мандат.
Агенция Франс прес също смята, че президентските избори ще бъдат тест за партията на премиера и ще позволят на
Бойко Борисов да "премери пулса" на избирателите в средата на мандата си.
Правителството успя да запази известна макроикономическа стабилност, но с цената на строги мерки за икономии, отбелязва АФП.
Цитира се силно снижената прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие за икономическия растеж на България - повишаване на БВП с 1,6 процента тази година.
Франс прес цитира организацията "Прозрачност без граници", според която има висок риск от манипулации на вота - 12% от включените в сондаж избиратели са готови да продадат гласа си и да гласуват за когото им се каже, на фона на средна заплата от около 360 евро в най-бедната страна в ЕС, посочва АФП.
Агенцията представя
портрет на фаворита за президентските избори - Росен Плевнелиев.
Излязъл от бизнес средите, той има репутацията на "коректен" човек, който се стреми към консенсус. Той се определя като прагматик, "готов да подкрепи всяко правителство, което работи за модернизацията на страната", се казва в материала.
Като тест за политическа стабилност във време на икономическа криза определя предстоящите двойни избори в България агенция Асошиейтед прес.
Едно от най-големите предизвикателства е да се предотврати продаването на гласове
на българските избиратели, които живеят в страна с ширеща се престъпност и корупция, посочва агенцията.
Победа на фаворита за президентските избори - кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев - може да увеличи шансовете на правителството на премиера Бойко Борисов да продължи болезнените икономически реформи, пише Асошиейтед прес и припомня ниските доходи на населението, безработицата от 11,7%, както и ревизираната прогноза на ЕБВР за икономически растеж през 2012 г.
Цитирани са и изразените от ОССЕ опасения за "масово купуване на гласове и манипулации" в изборния процес.
Предстоящите избори в България ще бъдат проверка за политическия климат в страната, чието правителство е в средата на мандата си, пише в материал за изборите германската агенция ДПА.
Разчитащо на несигурна политическа подкрепа, правителството на малцинството на ГЕРБ има проблеми в борбата срещу корупцията. "Победата или поражението на неговия (на ГЕРБ) кандидат в неделя може да има сериозни последици за правителството", отбелязва ДПА.
Източник: Ройтерс / Превод БГНЕС
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
