...- Наистина ли отново направихме цивилизационен избор и
препотвърдихме европейското развитие на България, както каза
новоизбраният вицепрезидент Маргарита Попова? Или пак направихме избора
на оцеляването - да се наведем, докато бурята на кризата, разтресла
Европа и особено съседите, ни подмине?
Иван Кръстев: В България ЕС
няма алтернатива. И това беше потвърдено на тези избори. Хората загубиха
илюзията, че самото членство в ЕС означава непременно по-добро
управление и просперитет, но това да си срещу ЕС означава да искаш да се
премахне бъдещето време от българския език.
Представете си за миг, че
днес ни съобщават, че ЕС вече не съществува. Ако това стане, България ще
трябва да говори само в минало време. В този смисъл кризата на ЕС
повече от успехите на ЕС ни убедиха, че нямаме друг избор. Преди
България искаше да бъде Гърция, днес не искаме да бъдем Гърция, но
всичките ни искания и неискания са свързани с ЕС.
И това се видя
на тези избори. Интересно е да си спомним, че преди пет години избирахме
между Георги Първанов и Волен Сидеров, на тези избори избирахме между
Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева - това вече е
драматична промяна.
Изборът на Росен Плевнелиев бележи и една промяна в
отношението ни към Европа. Плевнелиев е първият български президент, за
когото Европа не е външнополитически приоритет, а вътрешна политика.
Избори 2011 показаха две тенденции:
1. Временно изчерпване на привлекателността на чистия протестен вот. Фактът, че не си доволен от живота, вече не означава, че автоматично гласуваш за т.нар. "нови" или за опозицията.
2 Има нова "партия на властта". "ГЕРБ
не просто консолидира "вертикала на властта", тя измести БСП от
позицията на естествена партия на властта. В годините на прехода,
независимо че реалността беше друга, голяма част от местните елити вярваха, че другите само идват на власт, а БСП управлява.
Бизнес елитите гравитираха към БСП, защото бяха убедени, че тя и
нейните мрежи могат да им помогнат дори, когато са загубили изборите.
Това е вече история. Днес БСП вече не е естествената партия на властта.
Тя е просто една средно голяма партия, която успя да съхрани лоялността
на по-възрастните си избиратели и на която й предстои тежка
вътрешно-партийна борба. Когато трябва да изберат за кого да се вържат, местните елити избраха ГЕРБ.
Най-ясен символ на този преход е как кметът на Варна Кирил
Йорданов от БСП за тези избори премина към ГЕРБ. Управляващата партия пък избра да го подкрепи не защото харесва
идеите му, а защото прецени, че той ще победи.
... Трансформацията на ГЕРБ от партия на "генералната промяна" в партия на "работещото статукво" е най-важното, което се случи на тези избори, защото то очертава какво ГЕРБ ще се стреми да постигна на следващите парламентарни избори.
Защо ГЕРБ спечели изборите?
Не защото се заявява като дясна партия, а защото
е най-добре организираната партийна структура, има силен лидер и
позволи на хора и групи, които оставаха извън властта, да намерят своето
място в системата.
В момента
основните ресурси на партиите всъщност са не идеологически, а
организационни. Значимото са местните структури, лидерите, парите, с
които разполага за финансиране партията.
... Когато чета анализи, които твърдят, че ГЕРБ е останала в изолация,
защото естествените й съюзници изчезват, това ме кара да мисля, че ние,
политолозите, пречим на хората да видят очевидното - това, което се е
променило в България, е характерът на политиката. Политиката не е
сблъсък на ценности и идеи, макар че политиците настояват за това -
очакванията на хората към политиката са променени.
Това, което хората
очакват от властта, е решаването на някакви конкретни проблеми, а не
промяна на живота. Днес хората гласуват на национални избори, както се
гласува на местни избори. Всичко това може да се промени, то трябва да
се промени. Утре, политиката може да е напълно различна.
Но в модела на
постидеологическа политика, който доминира в момента, основните ресурси
на партиите са организационни, а не идеологически. Това, което има
значение, са лидерите, местните структури, финансите. И затова всеки
опит да се разказват резултатите от тези избори като идеологически
избори ми изглежда смешен или манипулативен.
ГЕРБ спечели тези избори не
защото твърди, че е дясна партия, а защото е най-добре организираната
партийна структура, има силен лидер и позволи на хора и групи, които
оставаха извън властта, да намерят своето място в системата.
...Силата на кандидатурата на Плевнелиев не е в гласовете, които привлече, а в гласовете, които неутрализира. Неговата фигура, която е приемлива за много широк кръг хора, не позволи мобилизацията на масов протестен вот срещу ГЕРБ.
Ако вицепремиерът и вътрешен министър Цветан
Цветанов беше кандидатът на ГЕРБ за президент, той вероятно щеше да
получи същата подкрепа, както Плевнелиев, но подкрепата за Калфин щеше да е много по-голяма и ГЕРБ всъщност щяха да загубят изборите.
...Борисов постигна целта си - Плевнелиев да спечели, но с достатъчно малка разлика, за да няма илюзията, че има своя подкрепа, различна от ГЕРБ.
Борисов е прав, че вотът на президентските избори не беше
мажоритарен. Тези, които гласуваха за Плевнелиев и Попова, са същите,
които гласуваха за ГЕРБ.
Тези, които
не гласуват, не са хомогенна група и имат различни причини.
Впечатляващ е резултатът на Меглена Кунева.
Разговорите за "сините" сега са като копие на разговорите
за "земеделците" отпреди десет години. В тези разговори участват много
малко хора, но това не е най-лошото. Най-лошото е, че тези хора не могат
да участват в никакъв друг разговор...
-----------------------------------------
Цялото интервю с Иван Кръстев четете в trud.bg
Иван Кръстев: Какво показаха изборите
Преди пет години избирахме между Първанов и Сидеров, на тези избори избирахме между Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева - това вече е драматична промяна, казва политологът Иван Кръстев в интервю за Веселин Стойнев от в. "Труд"
7 ноември 2011, 08:24
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!