Иво Йосипович: Хърватия иска повече български инвеститори

С тратегическите интереси на България и Хърватия напълно съвпадат, каза държавният глава на Хърватия Иво Йосипович след среща с президента Росен Плевнелиев.

Йосипович е на тридневно официално посещение в страната. Това е първата му визита в чужбина след приемането на Хърватия за пълноправен член на ЕС.

Не можем да подминаваме факта, че и двете държави в икономически план са една стъпка по-назад от останалите държави членки на ЕС. Но именно днешната криза, която всички усещаме, засилва желанието ни тези разлики постепенно да бъдат преодолявани и в близко бъдеще да се изравним по тези показатели. ЕС разполага с достатъчно механизми, чрез които да елиминира разликите и да подпомага страните, които са по-назад в икономическото си развитие, да достигнат общото равнище.

В действителност обаче няма да има достатъчно инвеститори в този регион, ако не направим икономиките си съвместими с европейската,

посочи Йосипович. Той допълни, че един от най-важните аспекти в този смисъл е изграждането на съответната инфраструктура.

Хърватският президент каза още, че за балканския регион е важно да бъде зона на мир и на стабилност. Това ще стане напълно възможно, когато страните от целия регион на Югоизточна Европа станат пълноправни членки на Съюза, допълни той. Йосипович посочи още, че България и Хърватия подкрепят разширяването на ЕС в балканския регион.

Според хърватския президент в двустранен план на политическо ниво няма нито един открит въпрос, който да смущава нито Хърватия, нито другата България. Смущава ни обаче, че

не сме използвали достатъчно възможностите на икономиките ни, на бизнеса на двете страни,

на обмена на стоки и търговски отношения. В България дейност развиват много на брой хърватски фирми, това е отлична основа за двустранно сътрудничество и бихме желали и български фирми да развиват дейност в Хърватия, каза Йосипович. Той подчерта и необходимостта от сътрудничество в областта на науката, културата и образованието.

На въпрос дали Хърватия е готова да приеме част от пристигащите в България сирийски бежанци Йосипович заяви, че страната му има достатъчно чувствителност към страданията на тези хора и необходимата готовност да им помогне. В това отношение Хърватия изцяло ще следва политиката на ЕС, допълни той.

Плевнелиев допълни, че отношенията между България и Хърватия се отличават с неизменна добронамереност и нарастващ стремеж към взаимно опознаване, сближаване и истинско приятелство.

Днес като страни членки на ЕС и НАТО ние споделяме общи ценности и приоритети,

а географската ни близост и активният политически диалог допринасят за задълбочаване на това приятелството и двустранното сътрудничество, заяви Плевнелиев. Искаме да използваме в максимална степен интензивния политически диалог, за да насърчим бизнеса и институциите към по-активно сътрудничество на всички нива – министри, кметове, културни, социални институции, каза още президентът.

Плевнелиев посочи като приоритети за двете страни развитието на Коридор №10, общите проекти по Дунавската стратегия в периода 2014-2020, проекта по пътя на римските императори, където има подписано споразумение за сътрудничество.

Двамата държавни глави са обсъдили всички възможности за свързаност и интеграция – развитие на жп мрежи, въздушни връзки, магистрали, енергийни системи, газопроводи и интерконектори.

Плевнелиев допълни, че България и Хърватия се подкрепят взаимно и безусловно по пътя към Шенгенската зона. Споделяме заедно общото разбиране за европейската перспектива на държавите от Западните Балкани. Регионалната стабилност, добросъседските отношения, европейското бъдеще за всяка страна от Югоизточна Европа и подкрепата на България и Хърватия за реформите на държавите от региона по пътя им към ЕС, каза той.

В България тълкуваме отлагането на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство по-скоро като политически, отколкото като технически въпрос, каза още Плевнелиев.

По-рано днес Йосипович се срещна и с министър-председателя Пламен Орешарски.

На срещата премиерът е изразил задоволството си, че отношенията между България и Хърватия се развиват добре, и оптимизъм "за нашите партньорства в политически и икономически план".

Премиерът е обърнал специално внимание на потенциала за развитие на търговските взаимоотношения между двете страни. "Хърватските инвестиции са добре дошли в България, както и всички усилия в икономическата сфера за съвместни инициативи", е казал министър-председателят.

"Икономиката е ключов проблем за цяла Европа. Урокът от кризата е, че трябва да има по-голяма съгласуваност в политиките между всички страни-членки. Необходими са общоевропейски усилия да тръгнат икономиките по-бързо и да се преодолеят диспропорциите. Направим ли пробив в икономическото възстановяване, много други неща ще вървят по-лесно", е казал премиерът Орешарски.

Президентът Иво Йосипович е благодарил за подкрепата от страна на България за Хърватия както в предприсъединителния период към ЕС, така и след това.

Президентът е акцентирал и върху проблема с прекалената бюрократизация, която затруднява конкурентоспособността. Според него изходът от кризата ще изисква реформи - както в европейски план, така и в отделните държави членки. Йосипович е отбелязал също, че Югоизточна Европа трябва да се обвърже инфраструктурно много по-добре.