"Галъп интернешънъл": БСП дърпа пред ГЕРБ, Бареков и "Атака" аут

Ако изборите за Народно събрание се проведат сега, за БСП ще гласуват 22,8%, за ГЕРБ – 18,0%, за ДПС – 6,1%, за Реформаторския блок – 4,8%, за "България без цензура" на Бареков – 2,1% и за "Атака" – 1,8%.

Това показват резултатите от редовното изследване на "Галъп интернешънъл", проведено от 28 ноември до 5 декември 2013 г., обхващащо 1012 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.

Запазва се съотношението между електоралните нагласи по отношение на основните партии.

Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок. Половината от респондентите в тази ниша спонтанно назовават Реформаторския блок. Останалите, обаче, продължават за назовават имената на съставните партии.

Увеличават се шансовете и на новата формация на Николай Бареков. Движението на Бареков продължава да се утвърждава и мери ръст с "Атака" и НФСБ.

Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването, обаче, е проведено преди последните скандали около Волен Сидеров и формацията му.

Протестите

Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в нов връх на протести – втори след лятото. Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия – подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%, посочват от "Галъп".

Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста – мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение.

Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.

Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок – 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството.

Обществото като цяло е останало с положително впечатление от видяното и от двете непосредствени страни на протеста – протестиращи и полиция. Близо половината от запитаните оценяват като цяло действията на полицията като нормални и в рамките на закона. Над две пети от запитаните оценяват по този начин и действията на протестиращите. На противоположното мнение и в двата случая са около една четвърт. Както може да се очаква, електоратите на двете основни партии са на противоположни мнения.

Институциите

Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла. Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка. То се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие – около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.

Обобщението от последните двайсет години на ежемесечни изследвания на "Галъп интернешънъл" сочи, че през отминаващата 2013 г. президентската институция е стигнала нива на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желев. Никога в толкова ранен етап от мандата си действащ президент не е бил в толкова неизгодна позиция като обществена подкрепа. Сходни са изводите и за правителството. Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап – с изключение на тройната коалиция.

Парламентът пък вече двайсет години на практика стои на същите нива на популярност – хронично зависими и от картината на партийните предпочитания. Нужно е, обаче, да се направи уточнението, че механичното сравняване на исторически периоди не е докрай коректно. То може да покаже само най-общи тенденции за това как обществото възприема политическия процес.

Бежанците

Малко под една трета смятат, че България не трябва да приема бежанци от Сирия и трябва да изгони всички, които вече са влезли. 43% се съгласяват с мнението, че България като държава трябва да помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт.

Обществото като цяло е останало с положително впечатление от видяното и от двете непосредствени страни на протеста - протестиращи и полиция. Близо половината от запитаните оценяват като цяло действията на полицията като нормални и в рамките на закона. Над две пети от запитаните оценяват по този начин и действията на протестиращите. На противоположното мнение и в двата случая са около една четвърт. Както може да се очаква, електоратите на двете основни партии са на противоположни мнения. 

Според предишното изследване на Галъп, публикувано на 19 ноември, към онзи момент 21,4% биха гласували за БСП, 18,1% - за ГЕРБ, 6,7% - за Реформаторския блок, 5,9% - за ДПС, а 2,4% - за "Атака".