Все повече се налага усещането, че усилията на БСП и ДПС да избодат очи ще доведат по-скоро до изписването на вежди. Слагането на 8-процентова бариера на пътя на коалициите неочаквано разнебити не съюза СДС-ДСБ, а "Напред" - т.е. точно политическата групировка, която бе лансирана като заместител на класическите десни и бе опора в ключови моменти на левицата.
Замесването на съда в политическата поръчка да не бъде регистрирано ръководството на СДС пък отекна тежко в общественото съзнание. Уж отдавна нечувствително към червено-лилавите безобразия, обществото внезапно подскочи и вдигна мерника на БСП и ДПС.
Вместо да откаже хората от гласуване, презрението на БСП и ДПС към гражданството мобилизира вота. Тази мобилизация сама по себе си преодолява капана, заложен в разделянето на изборите за европейския и за българския парламент - т.е. надеждата на управляващите да се стигне до рекордно нисък процент гласували.
На всичкото отгоре разделянето на изборите дава възможност за провеждането на две последователни кампании срещу управляващите. В този случай европейската кампания просто става подгряваща за националната.
Поставени в такава ситуация, БСП и ДПС могат само да губят. Още в първата - европейската - кампания те ще бъдат обвинявани, че са изхвърлили България от европейския път и затова трябва самите те да бъдат изхвърлени от властта.
При последващата национална кампания всички проевропейски сили просто ще развият тази тема в дълбочина. А след като се види, че на европейските избори БСП се класира втора, а ДПС - доста по-назад от очакваното, най-вероятно ще започне вълна от типа "всички срещу социалистите", която да стигне своя пик точно в деня на парламентарния вот.
Най-важният пръв резултат от поредицата поврати, които обърнаха срещу БСП и ДПС всички техни уж хитри ходове, е това, че последователността на изборите - първо европейски, после национални - стана дар от небето за и бездруго недоволния трети в коалицията, НДСВ.
Отписвани от всички (освен от мъдрия Михаил Константинов), царистите с лекота възкръснаха, защото първите задаващи се избори са на техен терен - Европа.
Вместо дълго и объркано да се оправдават защо бяха в червеното правителство, а сега гледат да избягат от неговите резултати, царистите вече лансират лесно и смилаемо обяснение: че те са европейска партия, начело с европейски лидер, подписал членството в НАТО и парафирал договора с ЕС.
Остава им само една крачка - да добавят, че бяха в тройната коалиция, за да спират мераците на БСП за отклоняване от европейския път. При очертаващото се разклащане на вота за БСП и ДПС и възстановяването на десните нагласи, царистите най-вероятно ще могат да си съберат полагаемите проценти от центристкия вот и на националните избори.
Да не говорим, че откъм "европейски" физиономии на царистката листа ще може да се опъне само тази на Синята коалиция. Макар сините да вадят безспорни авторитети, свързани с Европа, като Надежда Михайлова и Иван Костов, все пак жълтата листа се води от европейския комисар Кунева и се подпира отдолу от човека-НАТО и бивш емблематичен седесар, Мони Паси.
Преди години писах, че ако НДСВ наистина иска да се превърне от царска свита в полезна партия, да дойде да живее с нас в дясната махала на българската политика никой нормален човек не може да има възражения. Казвано е, но си струва да се каже пак.
Докато БСП продължава да действа като проводник на азиатски модели на управление, мястото на НДСВ е сред цивилизованите, център-десни политически сили. Днес тази възможност продължава да е актуална, въпреки участието в тройната коалиция.
Дори СДС веднъж - наложи се - управляваше със социалистите в правителството на "За Бога, братя, не купувайте". Което обаче не попречи на синята партия впоследствие да изведе България на широкия европейски друм. Сега е шансът на НДСВ да намери своето трайно място сред силите на цивилизацията и да остави дневния ред на варварството в ръцете на БСП, ДПС, "Атака" и подобни.
Ако и това стане, то вече всички панически ходове на БСП и ДПС да останат на власт ще са се обърнали срещу тях. На поазиатчването на България най-сетне ще се сложи точка, а ирландските таксиджии ще престанат да ме питат: "Абе, вярно ли е, че вие, българите, сте по-корумпирани и от руснаците?"
