"Екзакта": Спад от 4% в подкрепата за парламента

П ри избори сега ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ПФ със сигурност остават в парламента. Към момента шансовете си за присъствие запазват и "Атака" и АБВ.

Това сочи изследване на "Екзакта рисърч груп" за електоралните нагласи през последната седмица на май.

Социолозите забелязват мобилизация в политическите ядра на основните партии и покачване на рейтингите на повечето партийни лидери.

Ако парламентарните избори бяха на 27 май, ГЕРБ би била първа политическа сила с 24,5% от гласовете на избирателите, следвана от БСП - с 14,4%, ДПС - 7,3%, РБ – 6,2%, ПФ - 5,1%, "Атака" - 3,4%, и АБВ - с 2,8%.

Политическата подкрепа за ГЕРБ е по-висока сред хората на възраст между 50 и 59 години и сред високообразованите, а най-ниска - сред нискообразованите и сред ромите.

БСП получава електорален дял, по-висок от средния, сред жените, сред хората на възраст над 59 години и сред нискообразованите респонденти. Лявата партия е най-непопулярна сред избирателите на възраст до 30 години.

РБ имат най-много избиратели сред образованите и трудовоактивните хора, както и сред жителите на столицата. ПФ пък е популярен сред високообразовани жители на големите градове.

Рейтингът на министрите от кабинета

Списъкът на най-одобряваните министри отново се оглавява от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която получава 55% подкрепа, с 2% повече от април. Тя е най-харесвана от младите българи, хората на възраст между 40 и 50 години и заможните и високообразованите респонденти.

Здравният министър Петър Москов отново е на второ място, с рейтинг от 46%. За последния месец той е загубил 3% одобрение. Обявените от него реформи в здравеопазването безспорно пораждат и съпротива, и критични коментари, но данните осочат, че той разполага със значителен ресурс от обществена подкрепа за реализация на намеренията си, отбелязват социолозите.

Трети сред популярните министри е Ивайло Калфин, чиято работа е одобрявана от 43% от българите, като този дял остава без значими промени през последните месеци. Интересно е, че той получава съизмерима подкрепа и от леви, и от десни симпатизанти.

Четвърти е Томислав Дончев с одобрение от 41% и ръст на доверието от 6% в сравнение с април.

И при четиримата министри одобрението за работата им е по-високо от неодобрението.

С 5% за последния месец нараства подкрепата и за вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Одобрявана от една трета от българите, тя попада в топ 5 на министрите от кабинета.

Нови 4% одобрение трупа и спортния министър Красен Кралев, който в същото време печели и периферна подкрепа за работата си (освен от електората на ГЕРБ е одобряван и от привърженици на повечето други партии).

През последния месец министърът на образованието Тодор Танев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова са танали малко по-разпознаваеми, което обаче води до ръст на негативните оценки за дейността им, отбелязват от "Екзакта". С 9% е нараснало общественото неодобрение към образователния министър.

Най-одобряваните български политици

Столичният кмет Йорданка Фандъкова е фаворитът през май с 66% обществено одобрение, с 2% повече от април. Със значим ръст в рейтинга - от 6% - е и лидерът на АБВ Георги Първанов – 37%, който е одобряван и от две трети от избирателите на БСП.

Самият премиер Бойко Борисов се радва на 44% обществена подкрепа, докато за президента Росен Плевнелиев тя е 31%, също колкото и за председателя на парламента Цецка Цачева. 60 на сто от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на президента, като положителните оценки за него имат превес над отрицателните сред избирателите на ГЕРБ и на ДПС.

Зам.-председателят на парламента Красимир Каракачанов и настоящият лидер на парламентарната група на ПФ Валери Симеонов също делят един и същ рейтинг - 29%. Симеонов запазва позицията си на най-одобряван лидер на парламентарна група, като добавя нови 4% за последния месец.

Той е следван от Радан Кънев и Цветан Цветанов, които са одобрявани съответно от 27 и 23 на сто от българите. В сравнение с предходния месец, през май най-изразително се повишава рейтингът на Кънев - с 6%.

С 4 на сто нараства одобрението и за работата на Михаил Миков. Ръст в рамките на по 2-3 на сто е регистриран и за работата на всички останали председатели на парламентарни групи.

Държавните институции

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите с най-ниски нива на одобрение - по 14 на сто. Неодобрението към прокуратурата е 63%, а към съда – на 66%.

Парламентът е одобряван едва от 18% от българите, което е спад с 4% от април и връщане към нивата от март. Той продължава да е най-малко одобряваната държавна институция - от цели 69 на сто от анкетираните. Най-често критикуват работата на законодателния орган избирателите на БСП и на "Атака".

Негативните настроения се дължат преди всичко на общественото усещане, че през последния месец основната законодателна институция отново се плъзга към политическо противопоставяне и конфликти и в по-малка степен държи на фокус нуждата от закони по темите на деня, коментират социолозите.

В последните дни на май правителството е одобрявано от 31 на сто от българите,

а недоволни от работата му са 58%, като сред тях преобладават хора на възраст между 30 и 40 години, както и над 60 години. Критични оценки дават най-често нискообразованите респонденти, както и българите с нисък жизнен стандарт. Най-високата подкрепа идва от избирателите на ГЕРБ, от хора със стандарт над средния, високообразовани, на възраст между 50 и 60 години и жители на градовете-областни центрове.

Одобрение над средното за дейността на правителството заявяват и привържениците на Реформаторския блок. Най-критични към работата на кабинета са симпатизантите на БСП и на "Атака".

Армията и полицията остават най-одобряваните институции у нас. Те получават приблизително равно одобрение – 34% и 33%. Неодобрението към работата на полицията обаче през последните месеци се запазва като трайно по-висок дял от неодобрението към работата на армията (50%:33%).