Един изключително важен закон за бизнеса в България

Д нес Народното събрание трябва да гласува на второ четене проекта за Закон за независимия финансов одит.

След фалита на четвъртата по големина банка в България през 2014 г. и поредицата от скандали, свързани с него, този закон изглежда като опит на законодателя да предотврати повторение на събитията – вижте във видеото.

Въвежда се например задължителен финансов одит в предприятията от обществен интерес,  с оглед на повишаване на общественото доверие в годишните и консолидираните им финансови отчети.

И докато законопроектът получи подкрепата на всички партии в парламента, той е критикуван от редица експерти.

„Целта на одита не е да предотвратява несъстоятелност. Всъщност в някои случаи той може да причини такава, пораждайки страхове, каквито не би имало без него”, коментира пред Vesti.bg финансистът Емил Хърсев.

„Както се доказа по случая с Корпоративна търговска банка, не видяхме нито грешки на одитора, нито грешки на надзора. Беше говорено, но такива не бяха открити. Между другото не бяха открити съществени грешки и на самото счетоводство на банката. Не бяха намерени фалшифицирани документи и т.н., напротив, документацията беше изправна и надлежно попълнена. Но решенията, които са взимани от ръководството на банката просто са довели до една повишена опасност за нея, която в случая се реализира”, посочи Хърсев.

Той самият смята, че законопроектът за независимия одит като цяло е добър и трябва да се приеме, но в него има няколко сериозни проблема.

„Тези проблеми са чисто технически и един принципен – а именно една свръх рестрикция, свръх репресия, която законът налага на бизнеса заедно със сериозно допълнително финансово бреме”, поясни Хърсев.

Неговите притеснения се споделят и от Валя Йорданова, председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС).

Според нея се „разширяват правомощията на държавния орган за публичен надзор без това да е балансирано с капацитета му и този на страната ни, както и спрямо реалните потребности - това води до свръх регулация, допълнителни административни тежести за бизнеса, одиторите и бюджета”.

Ваня Донева, председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори обаче не смята така.

„Одиторската дейност е обществена потребност, но за съжаление бизнесът в повечето случаи гледа на нея като на задължение. А това е потребност за обществото, защото потребителите на информация от финансовите отчети при вземане на ръководни решения, например за инвестиране, нямат възможност да проверят достоверността на отчета”, коментира Донева пред Vesti.bg.

Тя счита, че в обществото има „криза на доверие към одиторската професия” и то не само в България, но и в Европа. Именно това налага „да се приеме ново, европейско законодателство, което да въведе допълнителни изисквания към одиторите и допълнителни правомощия към надзора над одиторите”.

Законът наистина транспонира изискванията на европейското право от 2014 г., с които се цели засилване защитата на инвеститорите, увеличаване на надзора и възстановяване на доверието след финансовата криза от 2008-2009 г.

Емил Хърсев обаче посочва, че „правомощията на надзорния орган са твърде силно увеличени и това по-скоро ще създаде проблем, отколкото да помогне на надзора да си върши работата”.

Според финансиста „всяка надзорна институция трябва да има ясни ограничения, защото колкото по-ограничена е тя, толкова по-легитимна е”.

Валя Йорданова пък изразява опасение по отношение на компетентността на надзорния орган.

„Не знаем какъв ще бъде професионалният капацитет на комисията, но подозираме, че не ще да е голям, защото в България просто не достигат дипломирани експерт-счетоводители. И няма изисквания в закона в тази комисия да се назначават задължително такива”, коментира от своя страна Хърсев.

Притеснения според Йорданова буди и въвеждането на „много широк пряк достъп на надзорната комисия до вътрешна информация на одиторите, одитираните  предприятия и свързаните с тях лица”.

„Една институция, която контролира одита, не би трябвало да има пряк достъп до информацията за одитираните лица по друг път, освен по съдебен. И да се възползва от органите, които имат такива правомощия по отношение на предприятията в България, като прокуратурата и ДАНС”, категоричен е Хърсев.

„Дублират се правомощия, но това е проблем от технически характер. Трябва да се има предвид, че само едно правомощие не е достатъчно, за да може даден държавен орган да упражни власт. Правомощието трябва да има и законово основание. Аз не мога да се сетя за хипотеза, при която органът за надзор над одиторите ще има законово основание да получи и късче от хартия от когото и да е било, който не е одиторско предприятие”, посочва финанситът.

„В правомощията на надзорния орган е включено правото на достъп до данни, но, обръщам внимание, само свързани с одита, както и документи, с които разполагат одиторите , както и правото на получаване на информация, свързана с одита от всяко лице”, признава Ваня Донева.

Според нея обаче „няма основания за притеснения от злоупотреба с информация, още повече, че служителите на комисията имат задължение за спазване на конфиденциалност”.

Новият Закон за независимия финансов одит предвижда не само повишаване на административните тежести, но и на финансовите.

Увеличението на разходите произтича основно от въвеждането на ротация и на съвместни одити.

„Когато одиторът извършва дълго време услуга на своя клиент, той се предоверява и е по-малко професионално скептичен към изявленията на ръководството”, смята Ваня Донева.

В законопроекта е определен максимален срок за ротация в рамките на 7 г., тоест след седмата година одиторът трябва да бъде сменен с друг. Критиците на промените посочват, че през първата година одитът е по-скъп и по този начин ще се увеличи тежестта за бизнеса.

„Да, одитът през първата година е по-скъп, поради необходимостта от запознаване с дейността на предприятието. Но разликата в цената не е съществена и е несъизмерима с ползата от по-високата степен на сигурност на финансовите отчети, като следствие от независимостта на одитора”, счита Ваня Донева.

„Ще бъде изготвен специфичен стандарт за организацията на съвместните одити за осигуряване на балансиран подход при разпределението на функциите и задачите между одиторите, като се вземат предвид количествени и качествени критерии, както и за дефиниране на взаимоотношенията между съвместните одитори. Комбинацията от добри правила и проверки  по отношение правилното приложение на тези правила е ефективна с цел предотвратяване на неправилно изпълнение на съвместния одит”, допълва Донева и отхвърля опасенията, че съвместните одити ще размият отговорността.

Тя посочва, че „основната полза от съвместния одит е осигуряване на независимост на одитора” и „тази полза надделява над незначителните разходи, свързани с допълнителната координация между двамата одитори”.

Според Донева е „некоректно е да се твърди, че банковите такси ще се вдигнат с 25 на сто” в резултат на въвеждането на практиката на съвместните одити. „Към настоящия момент разходите за одит представляват около 0.5 на сто от общите разходи на банките. Въвеждането на съвместен одит няма да се отрази на банковите такси”, категорична е председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.

Не на същото мнение обаче е Емил Хърсев: „Съвместният одит е решение, чиято несъстоятелност се доказа в Европа в последното десетилетие на миналия век. Имаше такава практика в доста страни. Отказаха се. В това число и в България имаше случаи, при които се изискваше съвместен одит. И то не само от двама одитори. Това беше въведено в Закона за банките. Но после беше премахнато, защото видяхме, че не води до нищо освен до увеличаване на разходите. Така или иначе, каквито и одитори да сложим, те ще работят с едни и същи документи”.

Увеличават се и финансовите рискове за самите одитори. В проектозакона е записано, че при съвместен одит имуществената отговорност за вредите, които одиторите са причинили  на клиента си, е солидарна. Тя е ограничена до трикратния размер на договореното възнаграждение, но не по-малко от застрахователната сума за едно събитие. За одиторите на т. нар. предприятия от обществен интерес тази сума е 250 хил. лв, а за останалите е 20 хил. лв. Това ограничение на отговорността не се прилага при умишлено причиняване на вреда и при обявяване на предприятието доверител в несъстоятелност.

В същото време със законопроекта се дават и допълнителни правомощия на органите на ИДЕС да налагат дисциплинарни мерки на членовете си за нарушения на устава, като  временно изключване за срок до 5 години и глоби от 1000 до 15 000 лв. 

„Ако доверието им към одиторите се разруши, то тогава няма смисъл от одиторските проверки”, категорична е Ваня Донева. „В крайна сметка става въпрос за балансиране на бизнес интереса на професионалната организация и обществения интерес”, посочва тя.

Реално одитът е изключително важен инструмент за бизнеса. В България по-малко от 8% от предприятията оцеляват 5 години след създаването си, по данни на НСИ. В същото време много фирми работят на границата на нормалната печалба – едва покриват разходите си, а собствениците им затъват в дългове. А един одит много ясно може да покаже откъде идват проблемите с рентабилността и дали въобще има смисъл от за предприемача да продължава да инвестира в даден бизнес.

Докато одитирането е нормална практика в Западна Европа, в България, особено собствениците на дребни и средни предприятия подхождат едва ли не със страх към него. Това е донякъде обяснимо с факта, че според редица изследвания близо една трета от икономиката на страната работи в сивия сектор.

Ето защо промените в Закон за независимия финансов одит могат да помогнат на много предприятия  или точно обратното, рязко да влошат бизнес средата в България.