В тринайстия си доклад за напредъка на България и Румъния в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка Европейската комисия заключава, че България е отбелязала слаб и крехък напредък от последния доклад насам.
България е отбелязала напредък в няколко области, но остават и много проблеми,
подчерта говорителят на ЕК Марк Грей при представянето на докладите.
Като проблемни теми той посочи спорните назначения на ръководни постове в България, както и бягството от правосъдието на фигури от организираната престъпност.
Фактът, че в рамките на 18 месеца България е имала три различни правителства не помага за постигане на консенсус, посочва ЕК.
Марк Грей обаче подчерта, че
ЕК не дава оценка на сегашното правителство или на предходния кабинет, а на процесите в страната.
"Сигурен съм обаче, че сегашното правителство ще приеме този доклад много сериозно и сме решени да работим с него, за да постигнем напредък", каза още той, но отказа да определи доклада като положителен или отрицателен с аргуимента, че никога досега ЕК не е правила това.
"В настоящия доклад се прави оценка на напредъка, постигнат от България в съдебната реформа, борбата срещу корупцията и борбата срещу организираната престъпност. Тези въпроси са в основата на модернизацията на българското общество - за да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество", пише ЕК е комюникето си за пресата.
"От последния доклад на комисията от юли 2012 г. досега България предприе няколко стъпки в правилната посока. Направени бяха някои подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността.
Цялостният напредък обаче все още не е достатъчен и остава несигурен.
Повтарящите се скандали, свързани например с назначения, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, изплъзване от правосъдието на осъдени шефове на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система, подкопаха общественото доверие.
Продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край", посочва ЕК.
"Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа.
Политически ангажимент за прилагането на такъв подход, както и конкретни и практически мерки в краткосрочен план са най-добрият начин, за да бъде задвижен процесът и да се напредва по-бързо към постигането на показателите по механизма за сътрудничество и проверка", казва председателят на ЕК Жозе Барозу.
Комисията приканва България да ускори напредъка си
по отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система, професионалната етика и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след една година.
Относно механизма за наблюдение, Грей заяви, че
няма поставени крайни срокове за действието му.
"ЕК помага, но промените трябва да настъпят отвътре. В България и Румъния има хора, които съдействат на процеса на реформите и искат те да се случат. ЕК не може да определи кога изискванията ще бъдат изпълнени, това зависи от правителствата в наблюдаваните държави", поясни говорителят.
"Търсим политическа решимост за последователни резултати в областта на правосъдието и борбата с корупцията на всички равнища - високи и ниски. Това означава в България уличените да бъдат изправяни пред правосъдието.
Законите са налице, но все още липсата на желание за предаването на уличените на правосъдието и успешната съдебна процедура изостават от очакванията", каза още Грей.
"Виждаме, че промените се случват, но изискват време... Напредъкът не е толкова бърз, колкото би ни се искало, но го има", добави той.
По друг важен за страната ни въпрос, свързан с членството ни в ЕС - присъединяването на България към Шенгенското пространство, говорителят на ЕК Микеле Черконе подчерта, че Комисията вече е казала "да" на България и Румъния.
По думите му двете страни вече са оценени по критериите за влизане в Шенген и нямат нужда от повече одобрение.
Всички други критерии и политическо обвързване между докладите и готовността на двете страни за членство в зоната идват от страните членки на Шенгенската зона, чието единодушие е необходимо за присъединяването на България и Румъния към Шенген, посочи Черконе.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!