Дянков: Банките са стабилни, политическата класа - не

В България няма банкова криза, а криза на доверието в политическата класа.

Това заяви бившият финансов министър Симеон Дянков в интервю за БНТ при представянето на книгата му “Кризата с еврото – поглед отвътре” в института “Брюгел”.

В интервюто Дянков отговаря на въпроси за руската банка ВТБ, в чийто надзорен съвет влезе преди няколко месеца. 

Според Дянков не проектът “Южен поток” е свалил правителството, а то се е свалило само с твърде популистка политика, която във времето не може да се поддържа.

Той каза още, че ако беше министър през изминалата една година, не би спрял реформите.

"Практически всички реформи, които вече бяха извоювани и бяха, макар с трудност, приети в обществото, като например пенсионната реформа, не трябваше да се спират, защото те са необходими и следващите правителства пак ще трябва да ги правят", заяви Данков.

В интервюто той заявява категорично, че няма да участва в следващо управление на държавата, тъй като има други проекти пред себе си.

Следва пълният текст на интервюто:

- Г-н Дянков, в книгата си пишете, че по време на кризата с еврото Европейският съюз не е действал точно така, както трябва. Какви са поуките за Европа от еврокризата?

- Че трябва нова структура на ЕК – нещо, което сега – за радост – може да се осъществи, с идването на новата Комисия, за да може много по-бързо да се реагира на кризи – не само икономически и финансови, а всякакви кризи, които идват. Европа си е научила урока, така че съм убеден, че това ще стане. Оптимист съм за бъдещето.

- В книгата си казвате добри думи за начина на работа на Жан-Клод Юнкер. Смятате ли, че той ще бъде добър председател на Европейската комисия?

- Смятам, че той ще бъде много добър председател – активен, грижовен. Грижи се за всички държави, не само за големите, което е важно за България. Приятел на България. Ние имаме голям интерес той да е следващият председател на Комисията. Но най-важното е, че той разбира добре от финанси и икономика – бивш шеф на еврогрупата, и от политическия съюз, който е Европа. Това съчетание го има в много малко хора. Той е най-важният представител на това поколение и е добре да е председател.

- Смятате ли, че сега в България има банкова криза и как, според Вас, действа държавата в случаите с КТБ и ПИБ?

- Не смятам, че има банкова криза. Банковата ни система дълги години е била стабилна и продължава да бъде стабилна. Смятам, че имаше краткосрочна криза на доверието, но не толкова в банковите институции, а в политическата класа. Всъщност това, което видяхме, е политици – явни или потайни, които се бореха помежду си, и разбира се – политически партии в сегашното правителство си разменяха тайни и не толкова тайни удари, за да покажат кой е по-силен. За съжаление, както обикновено става, се удря и някъде, където не очакваш – именно банковият сектор. Банките в България са стабилни, политическата класа не е. И трябва някаква подмяна. Знаем го отдавна – същите лица продължават да са във високите места на политиката.

- Какви са намеренията на ВТБ за КТБ? Смята ли ВТБ да купи КТБ, след като бъде оздравена от БНБ?

- Официалната позиция излезе много бързо и тя беше, че няма такъв интерес. ВТБ е банка, която се занимава главно с инвестиционна дейност, инвестиционно банкиране и всъщност няма клонове на банки в други държави, така че това не е типично за нейната дейност. Имаше официална позиция, това е истинската позиция.

- През 2011, когато бяхте финансов министър, почти 80% от “Булгартабак” бяха продадени на ВТБ за сто милиона евро. Това добра сделка ли беше за времето си?

- Всъщност ВТБ беше много назад и научихме за ВТБ, не само в правителството, а и всички, много по-късно. Там имаше друга компания, която доскоро беше новият собственик с 80%. Всяка приватизационна сделка е добра сделка, защото правителството и държавата е лош стопанин. Показваме го в БДЖ, показахме го в “Кремиковци” преди време, показваме го във всеки сектор – енергетиката, в който държавата дълго време стои. От тази гледна точка, макар че на голяма част от населението не се нравят различните приватизации в преходния период, те всъщност направиха българската икономика по-стабилна. Тази сделка също беше добра сделка за държавата.

- Банкерът Цветан Василев казва в интервю за Би Ти Ви, че “Булгартабак” се източва много, но същевременно контролните органи не правят нищо, защото върху тях се оказва натиск. По ваше време така ли беше?

- Не искам да коментирам второстепенни лица в тайната ни политика. Това са частни компании, които се управляват точно по начина, по който се управляват и всички други частни компании. Проблемът по-скоро е, че политици – тайни или явни – се месят във всички тези корпоративни занимания и това прави правенето на бизнес и политическа игра, за съжаление.

- Според списание “Икономист” “Южен поток” е свалил правителството. Съгласен ли сте с това?

- Не, не мисля, че “Южен поток” е свалил правителството. Правителството се свали само с твърде популистична политика, която във времето не може да се поддържа. Просто твърде много се обещава, то няма база за това, така че се водеше недалновидна политика, която бързо стана ясна във всичките й сфери. “Южен поток” просто е един пример на тази недалновидна политика.

 - Според Вас трябва ли да се развали или да се преразгледа договорът за "Южен поток" със "Стройтрансгаз", защото Европейската комисия има забележки?

- Не съм видял договора, както и други не са го видели, всъщност тези, които трябва да го видят в парламента. Ако има такъв договор и той ако не отговаря на европейските изисквания, както има съмнения, определено трябва да се промени. Ние сме част от Европа, казали сме, че сме част от Европа, искали сме да сме част от Европа и не можем, когато някой политик иска да каже: “Това не е част от Европа”, да го следваме. Винаги трябва да сме част от Европа.

- България трябва ли да поднови усилията за влизане в еврозоната? По време на кризата не бяхме в еврозоната и това всъщност беше добре.

- Трябва, но всъщност ние изпуснахме възможността за това. Може би ще минат още пет-шест години преди да имаме пак възможност да говорим с Европейската комисия и ЕЦБ. Сегашната ситуация в публичните финанси е такава, че ще ни трябват няколко години, за да стигнем база, от която да можем да си говорим с Европейската комисия. Нещо, което Литва сега прави, Румъния тази седмица направи заявка. Ние, за съжаление, бяхме по-напред от тях, сега се върнахме не с една, а с няколко години назад.

- Вие ако бяхте министър през изминалата една година, какво нямаше да направите?

- Нямаше да спра реформите. Практически всички реформи, които вече бяха извоювани и бяха, макар с трудност, приети в обществото, като например пенсионната реформа, не трябваше да се спират, защото те са необходими и следващите правителства пак ще трябва да ги правят. Нещо, което беше извоювано с трудност. Можеха да ни хулят сегашното правителство, да кажат: “Вижте какви лоши реформи бяха направени”, но да ги оставят, да не пречат на следващото правителство. В администрацията се обърнаха много реформи, за съжаление, започнаха да се дават много пари за ненужни проекти. И всъщност всичко това, което четири години успяхме да задържим, да запазим като стабилност, за една година се изпусна. От това ще страда следващото правителство. Наистина не им завиждам, ще имат по-трудна работа от нашето.

- А вие ще бъдете ли част от следващото правителство?

- Не, аз имам други проекти, така че определено няма да съм част от следващо правителство.