Десетки агенти под прикритие сред бандитите у нас

Oбо о 63 разрешения за служители под прикритие са издали окръжните съдилища в страната през миналата година, като най-много са от Софийския градски съд - 47. През 2009 г. те са били 14.

Заради липса на унифицирана статистика, не може да се даде ясна представа за реалния ефект от действията на агентите под прикритие.

Това сочат изводи от доклада "Специални методи за борба с организираната престъпност - агенти под прикритие", изготвен от фондация "РискМонитор" и представен днес на кръгла маса в парламента.

В изследването се отбелязва, че на фона на другите специални разузнавателни средства (СРС) въпросният оперативен метод все пак не се прилага много често.

При над 65% от разследванията са били използвани подслушвания, докато агентите са участвали при по-малко от 5%, сочат данните от доклада.

Практическото приложение на този оперативен способ е трудно да бъде проследено, тъй като голяма част от информацията е засекретена, отбелязват експертите на фондацията.

Според констатациите им българското законодателство не дава ясен отговор на въпроса дали служителят под прикритие е

активен играч или пасивен наблюдател на престъпните действия

От "РискМонитор" отчитат, че липсва ясна разграничителна линия между позволените и непозволените действия, които агентът може да извършва в рамките на дадена операция.

Препоръчва се занапред да се въведат конкретни разпоредби, които поставят ясни граници за действията му. Експертите смятат, че трябва да има норми, свързани със забрана за провокация към престъпление от негова страна, например.

От фондацията настояват да се обмисли и дефинирането на определения кръг престъпления, за които може да се използва подобен тип разследване. Общата тенденция при чуждите законодателства е да ги ограничават.

Началникът на апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов посочи, че трябва да се преосмисли дали установения в закона 6-месечен срок за ползване на агенти под прикритие е достатъчен.

"Всички сме гледали американски филми",

заяви Сарафов. По думите му от тях знаем как тези служители се внедряват дълбоко в престъпните групи, в продължение на години.

Според колегата му Светозар Костов обаче държавата ни е твърде малка, за да могат агентите да си позволят толкова време. Според него в повечето случаи това едва ли ще бъде разумно и безопасно.

Прокурор Костов добави, че ще обсъди с ГДБОП дали тези агенти не трябва да започнат да се внедряват в престъпни групи, занимаващи се с тежка икономическа престъпност.

Агентът под прикритие е доста скъп способ за борба с организираната престъпност и той се употребява за значими случаи - наркотрафик, трафик на хора, фалшификации на пари, електронни карти и документи, обясни ректорът на Академията на МВР Йордан Пенев.

По думите му в България има психологическа работа със служителя, който е излязъл от прикритие,

за да може да си върне собствената ценностна система

Ако няма опасност за неговия живот, ако мащабът на групата е малък, той би могъл да работи в друго населено място. Ако има обаче опасност за живота, бъдещата дейност на служителя не би трябвало да бъде обвързана с явната полицейска работа, смята Пенев.

Времето, през което един агент действа, е законово регламентирано - в класическия случай е два месеца, а заедно със съответните продължения става шест месеца, уточни зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков.

Разследването чрез служители под прикритие има най-висока резултатност между всички видове СРС досега - по показателите на брой внесени обвинителни актове и осъдителни присъди над 60%, посочи той.

Заплащането на агентите под прикритие не се различава

от заплащането на останалите им колеги, с малки изключения, защото това е един временен ангажимент, допълни зам.-министърът.

Въпреки че става въпрос за изключително чувствителна материя, тя е доста слабо разработена научно, а в българската правна уредба фигурата на служителя под прикритие не е достатъчно систематизирана и конкретизирана, посочват от "РискМонитор".

Тя не е съпроводена със задълбочени дебати, налагащи сериозно осмисляне на логиката й, а дискусиите се базират предимно на нормативна основа и на редица неизпитани предположения, се посочва в проучването.

Анализ на практическото приложение на използването на агенти под прикритие се съдържа, макар и рядко, само на международно ниво. В национален план подобни изследвания не са разработени, констатират от фондацията.

Според статистика от май т.г. най-често използваният през 2010 г. оперативен способ за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) е подслушването - в 57 процента от случаите. Следват наблюдението - 20,3% и проследяването - 19,4%.