Анализ: България може да е "троянски кон" на Русия в ЕС и НАТО

В страни като България, често поради митологизирани и неразбрани докрай причини, има огромно руско влияние, което Москва се опитва да използва в активна политика за дестабилизиране на Европа. Това пише американският анализатор Марк Галеоти в доклада си „Контролиран хаос: Как Русия ръководи своята политическа война в Европа”.

Русия може да разчита все по-малко на „меката сила” – способността да влияе чрез привързаност и положителен пример, смята Галеоти. Този лост обаче е наличен в страни от Югоизточна Европа като България и Сърбия, където Москва има ролята на защитник в историческия контекст още от времената на Османската империя. 

Най-голямото бойно учение в България срещу враг равностоен на НАТО

Балканите - следващото бойно поле за Русия и САЩ

Британски войски в Естония срещу „руската агресия“

Макар и често поради митологизирани и неразбрани причини, на Русия се гледа като пречка пред предполагаемата американска хегемония или като бастион на традиционните ценности, пише Галеоти.

Според него

руската цел е да се издигне достатъчно голям облак от прах, спекулации, половин истина, конспирация и измама.

Широката цел на Русия за държави, които имат силни културни и исторически връзки с нея, изглежда е „социално пленяване”: печелене на сърца и умове или поне известно съчувствие, продължава американецът. 

"Когато институциите са по-слаби, Москва може дори да потърси „пленяване” на държава, като например България. Там целта изглежда е създаването на мощни мрежи от съюзници и клиенти вътре в страната. В същото време тази страна остава в НАТО и ЕС, точно за да бъде "троянски кон", гласи още анализът. 

COMMENT | Bulgaria, Romania and Turkey cannot agree on joint policy towards Russia’s military build-up in regionhttps://t.co/PAFzqz8LHr pic.twitter.com/NBTRBBb1yb

— Balkan Insight (@BalkanInsight) August 25, 2017

Въпреки че вероятно е преждевременно и несправедливо да твърдим, че България вече е "в напреднал стадий на пленяване", все пак е учудващо как политическите, културните и икономическите интереси често са съгласувани с руски компании като "Лукойл".

„Важен инструмент сред активните мерки на Русия са медиите и способността да влияе върху тях в целевите страни.

Изглежда така, сякаш всеки евроскептичен или нехаресващ НАТО гражданин е повлиян именно от руската пропаганда.

Независимо от това, дезинформацията - разпространението на често неверни или изкривени новини - и потокът от алтернативни мнения, които имат за цел да заглушат реалностите, са несъмнено централни елементи на настоящата политическа война”, продължава Галеоти.

Според анализатора отвъд използването на медиите, Москва също търси други инструменти, чрез които да прокара своето послание или да проведе политически операции. 

Ivan Krastev of @Bulgaria once again offers his cogent opinion | Why Are American Liberals So Afraid of Russia? https://t.co/lMrcrbsbGI

— Risa Buzatova (@to_bulgaria) August 16, 2017

„Съществуват и т.нар. "полезни идиоти", които дори не осъзнават коя страна приемат.

Заедно със самомотивираните индивидуални "тролове" в интернет, които разпращат московските опорни точки, съществуват и много митологизираните, но въпреки това истински "тролски ферми". Тук платените работници прекарват своите смени в пускане на онлайн постове и коментари под стриктни инструкции. Те понякога рекламират търговски продукти и услуги, но в голяма степен работят за насърчаване на (руската) политическата програма”, казва специалистът.

Марк Галеоти заключава, че Русия провежда и насърчава "активни мерки" в Европа за дестабилизиране и объркване на правителствата и обществата, но те често са опортюнистични и се оформят от местните условия.

In Bulgaria, on the campaign trail.
The electorate are promised internet for all, just like in Putin's Russia.https://t.co/w2SRm1otlQ

— John Walker (@podnoss) August 7, 2017

В процеса са намесени широк кръг участници - държавни служители, медии, бизнес лобита и шпиони.

„Русия преследва различни приоритети в различните страни. Това до голяма степен се определя от корелацията между силата на националните институции на страните и тяхната уязвимост спрямо руското влияние”, казва той.

„Без да се отказва от надеждата, че ще убеди Москва да промени политиката си, Европа все пак трябва да се заеме със собствените си уязвимости: "да поправи покрива", а не просто да се надява, че дъждът ще спре. Това включва, наред с другото, и решаването на демократичните отстъпления в някои части на континента”, категоричен е анализаторът.