България излиза от проекта Бургас - Александруполис

Д�с се прекрати участието на България в проекта за петролопровод "Бургас - Александруполис" от Черно до Егейско море - реши Министерският съвет днес по предложение на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

България ще се опита да напусне този проект, в който участват още Русия и Гърция, по взаимно съгласие. Ако не се стигне до подобно споразумение България ще се оттегли след 12 месеца, както е предвидено в една от клаузите по договора.

Правителството е приело постановление, в резултат на което ще се увеличи капиталът на българския акционер в международната проектна компания. Средствата в размер до 12.8 млн. лева ще се използват за уреждане на задълженията на дружеството към другите акционери и към международната проектна компания.

Приет е бил и текстът на писмата, с които страните ще бъдат информирани. Следващата сряда предстои годишното акционерно събрание, на което България ще излезе с тази позиция.

"Няма опасност от санкции заради решението.

Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори - санкции България няма как да получи", съобщи министър Симеон Дянков пред журналисти.

Въпросът беше коментиран и от министъра на икономиката енергетиката и туризма Трайчо Трайков пред журналисти след заседанието на Министерския съвет.

"След като дълго време България търпя обвиненията, че ние бавим големите проекти, виждате че другите страни са неизправни и това е основанието да се излезе от това споразумение. Това се отнася и по други големи проекти, така че ви моля да имате едно на ум.

Например давам АЕЦ "Белене", който по принцип не коментирам напоследък, защото там нещата вече са вкарани в правилните релси на работа, които да доведат накрая до положително или отрицателно общо решение за проекта", каза министърът.

Той цитира изказване на зам.- генералния директор на "Росатом" Кирил Комаров от вчера, който е казал, че Русия предлага на България осъществяването на проекта без влагането на нито една стотинка допълнително "живи" пари.

"Това е наша теза във финансовата работна група още от началото на процеса и засега не сме получили от руската страна задоволително обяснение как точно ще стане това, което те предлагат" коментира Трайков, с условието ако вярно са предадени думите на Комаров от медиите.

"Ако той действително го е казал с нова информация, очакваме с нетърпение следващото заседание на групата, където допълнително да бъде изяснено това", добави министърът.

В Бургас кметът Димитър Николов нарече решението на правителството

празник за бургазлии.

"Отдъхвам си и ликувам заедно с всички бургазлии, които ясно и категорично бяха за оттеглянето на България, против изграждането на тръбопровода. Благодаря на премиера Бойко Борисов и на правителството, че поставиха интересите на страната и Бургаски регион над всичко. Осъзнавам, че решението им не беше никак леко, заради огромните икономически интереси към проекта", каза Николов.

БСП реагира незабавно.

В Народното събрание бившият министър на икономиката Петър Димитров събра журналистите, за да обяви, че "България вече търпи загуби заради оттеглянето си от проекта".

Според него са несериозни и неверни твърденията на финансовия министър Дянков, че България може да прекрати участието си в проекта без загуби. Финансовите загуби на страната са безспорни, например България губи ежегодните такси, които са над 30 млн. долара, губи заявките за инвестиции на строителни фирми, които трябваше да участват в проекта", твърди Димитров.

Той прогнозира, че съакционерите в дружеството ще поискат неустойки в размер на минимум 200 милиона долара, а максимумът можел да е и 1 милиард долара.

"Днешното решение е доказателство, че ще бъдат погребани абсолютно всички руски проекти - това проличава и от изказването на министър Трайчо Трайков, който прави намеци, че не България, а руската страна е била неизправна, но не иска да каже с какво точно", продължи Петър Димитров.

Той каза, че от първи януари 2013 г. България няма договор за доставка на газ с Русия и влошаването на отношенията може да ни остави без газ, както вече се случи през 2009 г. "Заслугата ще бъде на сегашното правителство, което очевидно има алергия към руските проекти", коментира Димитров.

Той напомни, че АЕЦ "Козлодуй" също е руски проект и предупреди, че без руско съгласие между 2017 и 2019 година България може да изгуби и последните си ядрени реактори. Димитров вижда само един възможен мотив за взетото решение - политически. Според него подобно решение не може да е българско, а най-вероятно се диктува "отвън", без да уточнява откъде точно. По думите му България няма алтернатива на доставките на газ от Русия.

Още през юли 2009 г.

премиерът Бойко Борисов заяви пред в. "Файненшъл таймс", че България вече не се интересува от участие в проекта за строеж на петролопровод от Черно до Егейско море, още повече след страшната екологична катастрофа, причинена от разлива в Мексиканския залив.

През юли 2010 г. Симеон Дянков обясни пред депутатите в Народното събрание, че има предложение от руския партньор по проекта схема за проектно финансиране да бъде заменена с предоставяне на корпоративен заем, което повдига много въпросителни относно рентабилността на проекта.

Това противоречи на споразумението и не е в интересите на България. И, наред с информацията, че за петролопровода не може да бъде осигурено необходимото количество нефт, поставя под въпрос икономическата целесъобразност на целия проект, каза тогава Дянков.

Той обяви, че предстои експертен анализ на предложението от гледна точка на неговата ефективност, вътрешна норма на възвръщаемост, законосъобразност и анализ на риска с оглед максимална защита на българския интерес.

В началото на септември т.г.

руската компания "Транснефт" съобщи, че ще замрази участието си в

строителството на петролопровода "Бургас-Александруполис", но няма да се отказва от него.

През юли 1994 г. Гърция инициира преговори с България и Русия за изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис", но подписването се забавя поради спор между София и Атина за дяловото участие на всяка от страните.

В началото България има 5% участие, което през 1998 г. е предоговорено на 20%. Страната ни настоява делът да се увеличи на 25%, тъй като трасето през нашата територия е два пъти по-дълго, отколкото през гръцка, но Гърция смята, че трябва да се възстанови първоначално договореното 5% участие.

На 29 януари 2003 г. тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски подписа в Атина тристранен меморандум за изграждането на "Бургас-Александруполис".

С меморандума се дава право на равно участие за всяка от трите страни и се уточнява, че Гърция, България и Русия сами могат да определят кои фирми ще участват от тяхно име в проекта. Документът е подписан от Гърция, но Русия отказва да сложи подписа си под него.

На 15 март 2007 г. Русия, България и Гърция подписват в гръцката столица Атина споразумение за изграждане на петролопровода в присъствието на руския президент Владимир Путин, гръцкия премиер Константинос Караманлис и българския премиер Сергей Станишев. Документът беше наречен "исторически".

Тръбата от 285 км трябваше да премине през територията на Гърция и България. Предварителната стойност на проекта, който трябваше да бъде завършен към края на 2011 г., беше 1,2 млрд. долара. Делът на руската страна беше 51%, България и Гърция притежаваха по 24,5%.

Веднага след подписването руски коментатори заявиха, че проектът е прекалено политизиран и с агитация на местното население се занимават основно прозападните партии и организации, които призовават българите да се обявят срещу прокарването на тръбите.

На 10 април 2009 г. жители на Поморие връчиха на тогавашния еврокомисар Меглена Кунева протестна декларация срещу изграждането на петролопровода "Бургас - Александруполис". На извънредно заседание общинският съвет в Поморие същия ден взе решение за провеждане на местен референдум за или против изграждането на петролопровода.

Но още през 2008 г. 49 552 души - 96,77% от гласувалите на референдум в Бургаско се обявиха против проекта за петролопровод. Управляващата тройна коалиция (БСП-ДПС-НДСВ) не призна резултата, защото гласуваха едва 27% от имащите право на глас.