Б ългарите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в ЕС и НАТО - това е основният извод от проведеното по поръчка на Европейския съвет за външна политика проучване на Социологическа агенция "Алфа Рисърч" за обществените нагласи по повод на конфликта в Украйна и позицията на България.
Въпреки анексирането на Крим и конфликта в Украйна, емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока. И след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим.
За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30% са променили позицията си заради политиката й към Украйна.
Ако обобщим, само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%).
Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си са жителите на столицата и най-вече – 18-30 годишните, докато възрастните хора над 60 г. остават ядрото на подкрепата за руската политика.
Макар и традиционно сдържани към участието във военни съюзи, мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО. За 42% от хората участието ни в алианса е важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно за страната. 53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО.
На фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително. Три четвърти (74%) смятат, че България води умерена и балансирана политика, 12% - че е прекалено агресивна и сред „ястребите“ в ЕС, а 10%, обратното – че е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО.
Предвид дългогодишните разностранни, включително икономически връзки между България и Русия, мнозинството от сънародниците ни обаче не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи.
Значението на търговския ни и туристически обмен с Русия, или просто симпатиите на част от хората към нея, не поставят под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани. На хипотетичен референдум за външнополитическото бъдеще на страната
63% биха гласували „За“ запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - „За“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.
Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година. Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и "Атака". И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила.
Новото е в радикализацията на т.нар. „крайни политическите русофили“ (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси.
Силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта „Украйна – Русия” се виждат в лицето на руския президент Владимир Путин (51%), на германския канцлер Ангела Меркел (31%), президента на САЩ Барак Обама (25%).
Прави впечатление, че ЕС и неговите лидери се разглеждат като отсъстващи от решаването на конфликта – между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК – Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата.
Географското местоположение на България, военните конфликти недалеч от северните и южни граници, както и терористичните атаки в различни райони на света през последните месеци, допълнително изострят общественото внимание към този проблем . 75% смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта „Русия – Украйна”, което е още едно основание да настояват за участие на България в съюзи и организации, които са способни да гарантират националната й сигурност.
