Първанов препоръчва електронен образователен паспорт

П�з �зидентът Георги Първънов предлага да се въведе електронен регистър и електронен образователен паспорт за всички деца от 5-годишна възраст до 12 клас.

Целта е да се осигури актуална информация за образователното и здравословното състояние, както и за миграцията на учениците.

Държавният глава е публикувал статия за образованието на сайта на Гражданско движение "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ) в съавторство с експертите Кирчо Атанасов, Зора Попова, Мариана Тодорова, Костадин Паскалев, Андрей Бунджулов.

Те акцентират върху нуждата от достъпност на учебното съдържание като език и материал, съобразен с възрастта на децата и възможността им за усвояване на знанията.

Според президента образованието трябва да бъде първостепенен национален приоритет, а бюджетът за него да се стреми към средноевропейските нива, като до 2020 г. да стигне поне 5%.

Авторите дават препоръките си как да бъдат постигнати целите на Европа 2020 - делът на тези, които не продължават в образованието след завършването на средното училище да падне под 10%, а

делът на младото поколение със завършено висше образование да стигне най-малко 40%,

се подчертава в статията. Те настояват реформата в училищното образование да навлезе в дълбочина - да се въведат новата образователна структура и новото учебно съдържание (учебни планове, програми и учебници).

Необходимо е да се оптимизират връзките между началното, основното и гимназиалното образование - с неговите две степени - 8-ми-10-и и 11-и-12-и клас, и решаването на проблемите на входа и на изхода на системата - преходът от детската градина към училището и от училището към висшето образование и пазара на труда. Според президента

новият Закон за училищното образование, който се подготвя,

трябва да стъпи върху консенсусно възприета стратегия и програма за развитие на българското училище.

В годините на прехода значително бе отслабена учебната и възпитателната роля на българското училище като една от най-важните институции на българското общество и държавност. Изтъня и се разкъса връзката между учители и родители, между училището и реалните промени в обществото и икономиката, пише президентът.

По данни на НСИ за изминалите десет години броят на учениците е намалял с над 275 хил. и броят на отпадналите от системата на образованието се запазва сравнително висок - между 30 хил. и 20 хил. годишно.

Миналата 2009/10 учебна година, обхватът на образователната система по степени и възрастови групи прогресивно намалява от начално, през прогимназиално, към гимназиално образование, съответно - от 93.4% на 82.4% и 78.2 %. Или

близо 15% от учениците не завършват образование с випуска си.

Ако прибавим към тях и необхванатите в първи клас близо 7%, то се получава общо, от подлежащите на обучение ученици, 22% не завършват с випуска си.

Над 70% от учителите са на възраст над 40 години. През следващите 2-3 години предстои да се пенсионират повече от 6 хил. учители, което ще създаде сериозен вакуум в системата.

Според международни  изследвания по четивна грамотност учениците ни се нареждат на 46-о място от общо 65 страни, а

41% са под критичния праг за четивни умения.

Това означава, че те притежават само елементарна функционална грамотност - могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстове, припомнят авторите от екипа на Първанов.

Авторите на статията посочват три цели:

1. Подобряване на обхвата, така че деца, които подлежат на образование, да не остават извън системата.

2. Повишаване на качеството и нивото на постигната образованост, като основа на обществото и икономиката на знанието.

3. Развитие на системата на образование в посока, която осигурява възможности за пълноценна личностна и професионална реализация на младите хора, преминали пълния курс на обучение. Преместване на фокуса върху развиването на ключови умения и компетентности. Осигуряване на органичен преход и вграждане в системите на висшето образование и пазара на труда.

Авторите са категорични, че предучилищното образование след 5 годишна възраст трябва да бъде задължително, като се поставят проблемите за материалната база. Ежегодното отпадане на над 20 хил. ученици от училище е сериозен проблем с дългосрочен ефект върху развитието на страната. Това е основата, върху която се формира нарастваща неграмотност.