1000 лв. необлагаеми, 20% - за богатите

1000 лв. необлагаем минимум и 20% данък за богатите, това са част от драстичните реформи, които предлагат икономисти в доклад, изготвен по заръка на Георги Първанов, пише в челната си публикация "Труд".

Дни след енергийните престрелки с премиера Борисов президентът нанася втори удар, призовавайки новото правителство да приеме спешно антикризисен план и критикува кабинета "Станишев" за разхищения, отбелязва изданието.

Сред авторите на четвъртия Доклад за президента, подготвен основно от икономическия институт на БАН, са ст. н. с. д-р Митко Димитров, членът на УС на БНБ от 1997 до 2006 г. проф. д-р Гарабед Минасян, бившият финансов министър доц. д-р Стоян Александров и др.

В реч пред парламента през януари 2004 г. Георги Първанов обоснова необходимостта от разработване на програма за развитието на България, която да аргументира националните цели и да ги съчетава с тези на Европейския съюз, отивайки по-далеч от 2007 г . - годината на пълноправното членство.

"България 2010: икономическите предизвикателства" - бе темата на първия икономически доклад до президента през 2005 г.. Вторият - през 2006 г., бе озаглавен "Конвергенция и европейски фондове". Третия бе публикуван през 2007 г. под заглавие "България: Социални предизвикателства и евроинтеграция".

В предговора на четвъртия доклад са отправени тежки критики за кабинета на Станишев за забавената реакция на кризата.

"Най-силни примери са неразумното харчене на бюджетния излишък и недостатъчната воля за решаване на проблемите, заради които бе ограничен достъпът до фондовете на ЕС. Негативно въздействие оказаха и изборите, когато неоправдано действията на правителството бяха подчинени на предизборната борба", се посова в доклада.

Еспертите предлагат радикална приходно-данъчна реформа, тъй като досегашният подход, базиран на ниски данъци като основно средство за привличане на чуждестранни инвестиции, бил изчерпан.

Отправя се и апел към новото правителство спешно да приеме нова програма за излизане от кризата.

Премахване на плоския данък

В условията на криза всички страни с развита пазарна икономика засилват прогресивността на данъчните си системи, за да разпределят по-равномерно тежестта от свиването на производството и доходите, посочват експертите и предлагат примерни нива на облагане:

- нулева ставка за месечните доходи до 1000 лв.
- 10% данък за доходите от 1000 до 3000 лв.
- 20% данък за доходите над 3000 лв.

Друго предложение е

Намаляване на ДДС върху продуктите от първа необходимост

и пълно премахване на данъка върху лекарствата.

Според експертите радикално променената икономическа ситуация изисква и нов подход към разходната част на бюджета, като фискалните разходи се насочат към стимулиране на вътрешното търсене и подпомагане структурното адаптиране на икономиката чрез:

- развитие и модернизация на инфраструктурата;
- енергоспестяване и повишаване на енергийната сигурност;
- развитие на информационни технологии;
- образование, квалификация, изследвания;
- подпомагане на малкия и средния сектор;
- подпомагане на втория и третия стълб на пенсионната система чрез създаване на държавен гаранционен фонд;
- програма за финансова подкрепа на граждани, затруднени с погасяването на ипотечните (жилищни) кредити.

"Преобладаващите очакванията в страната са за връщане към предишния модел на растеж - с ниско данъчно облагане, решаваща роля на чуждестранните инвестиции и все по-ниска роля на държавата в преразпределението на БВП. Но тези очаквания са обратни на глобалните тенденции. В света се формира нов модел с нарастване на стратегическите държавно-регулативни функции", е заключението на експертите.

Според техните оценки

правителството на Станишев е проиграло златна възможност

за извличане на изгода от развихрилата се световна и икономическа криза.

"България имаше всички шансове да приюти немалка част от уплашените от кризата капитали. Интеграцията към европейските структури предоставяше примамливи възможности за дългосрочни печалби", пише в доклада и продължава:

"Но възможността на правителствените среди за забогатяване от фантастично изглеждащите европейски фондове замъгли всякакво чувство за мярка. Резултатите вече започват да се очертават като плачевни".