Политиците също плачат - дори и българските

К огато политиците плачат, няма как да остане незабелязано. Обикновено този личен акт става доста обсъждан, когато бъде демонстриран публично.

Реакциите варират от разбиране до търсенето на задкулисна цел. Дори и световни политици на най-високи постове са изразявали чувствата си публично. Но и в България има запомнящи се случаи.

Днес очите на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов се насълзиха, докато разказваше в сутрешния блок на NOVA за семейство, станало жертва на похитители през 1998 г.

"Двете им дъщери са изнасилени. Блудствали са и с майката, а бащата са пребили почти до неузнаваемост", разказа Цветанов.

Цветанов разказа престъпна история и се разплака

Това не е първият случай на български политик, който се разчувства публично. В най-новата история на страната има няколко запомнящи се случая.

След атентата в Париж през ноември 2015 г. тогавашният президент Росен Плевнелиев се разплака пред френското посолство в София. „Днес всички ние видяхме грозното лице на тероризма", каза той, след като поднесе цветя в памет на жертвите.

През 2004 г. тогавашният външен министър Соломон Паси се разплака при приемането на България в НАТО. При церемонията по издигането на знамето на страната Паси не скри чувствата си.

Настоящият правосъден министър Цецка Цачева също показа чувства по време на дебат с ген.Радев в кампанията за президентските избори миналата година. Тя се разплака, докато разказваше историята на своя дядо, убит от комунистите, в опит да отрече обвиненията, че е била партиен секретар на БКП.

Сред историческите моменти е плачът на министъра на външите работи Надежда Михайлова при падането на визите за България през 2000 г.