Н а 1 февруари почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим и 80 години от смъртните присъди на Народния съд. Датата се отбелязва официално като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим с решение на Министерския съвет от 20 януари 2011 г. по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).
През 2025 година се навършват и 80 години от произнасянето на смъртните присъди на осъдените от Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд по време на масов митинг пред Съдебната палата през 1945 година. Народният съд има 4 върховни и 64 областни състава, заседаващи от 20 декември 1944 г. до април 1945 г. Първи състав на Народния съд разглежда делата срещу регентите, министрите заедно с министър-председателите в пет правителства от 11 февруари 1940 г. до 8 септември 1944 г., дворцовите съветници (51 души), а Вторият състав разглежда делата срещу народните представители от 25-ото Обикновено народно събрание (129 души) и срещу други граждански и военни лица. Образувани са 135 процеса с общ брой на подсъдимите в страната 11 122 души. Оправдани са 1516 души, а срещу 451 души делата са прекратени. Осъдените на смърт са 2730 души, като сред тях са тримата регенти - принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри (всички от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов и четирима от кабинета на Иван Багрянов), 67 народни представители, 47 генерали, полковници и др. На всички осъдени са наложени глоби, конфискации на имуществото и лишаване от определени права.
На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г.
Деня за почит към жертвите на комунизма ще бъде отбелязан с различни прояви – панихиди и поднасяне на венци и цветя пред паметниците на жертвите на режима в София и в различни градове в страната.
Декларация на ПП-ДБ предизвика остра реакция на депутат от БСП
Ето какво написа съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ (ПП) Кирил Петков във Фейсбук по повод днешния 1 февруари, в който почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим и 80 години от смъртните присъди на Народния съд.
Не трябва да забравяме тази част от историята ни, за да не позволим подобни събития да се повторят в нашата родина отново.
На този ден се сещам винаги за моята баба, Райна Петкова и за хилядите хора, които са минали по нейния път, но не са имали късмета да оцелеят, посочи Петков.
Когато карат баба ми да стане сътрудник на Държавна сигурност, за да бъде информатор за нейните роднини, свързани с Никола Петков, тя казва: „Няма да работя за вашата служба, не само за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм достойна българка с моя честен труд“, разказва той и допълва, че баба му е изпратена в Белене с шлеп по Дунава, а после е преместена в трудовия лагер в с. Ножарево.
Кирил Петков пише още, че баба му оцелява в трудовия лагер и се връща да работи като операционна сестра в ИСУЛ. „До края на живота си остава горда, че не са я пречупили да бъде доносник срещу собствените си роднини, с цената на целия риск в едни от най-мракобесните години“, заяви той.
Съдбите на много хора завършват по много по-ужасен начин. На този ден преди 80 години, на 1 февруари 1945 г., т.нар. Народен съд произнася най-масовите си смъртни присъди. Осъдени са народни представители, министри, журналисти и висши държавни служители. Присъдите са изпълнени още същата нощ в София. Светла памет на всички убити от Народния съд, пише в заключение Петков.
* Във видеото: "Стопанските абсурди на българския комунизъм" - книга за истината за тоталитарния режим
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!