Почина големият български актьор Досьо Досев

А ктьорът Досьо Досев си отиде на 88-годишна възраст. Това съобщиха близки на артиста.

„Созопол и България осиротяха! Напусна ни един велик актьор, добър приятел и голям Човек! Връзките и контактите, които имаше, винаги ги използваше в помощ на хората от града. Той беше влюбен в Созопол и в младите хора. Беше един посланик на щастието и доброто!", каза Христо Бардуков, главен експерт "Спорт, демографски и етнически въпроси" в Община Созопол, цитиран от БНР.

Досьо Досев е починал след обостряне на язва, от която е страдал дълги години. Актьорът и Бардуков са съседи в стария град, видели се само преди дни, а непринуденият разговор се въртял около виното, веяния паламуд и хубавите неща в живота.

Поклонението пред актьора ще е в Созопол.

„Досьо беше голям човек. Това, което на първо време мога да кажа, е, че той беше може би един от последните мохикани. Аз съм бил с него в театър „София“, имам хубави спомени с него. Той беше голям човек и много добър артист. Уважавам тази личност и от този актьор, каквото съм могъл, съм научил и взел в движение“, коментира актьорът Иван Петрушинов.

Досьо Досев е роден на 12 април 1934 г. в София, но винаги е казвал, че се чувства повече гражданин на Созопол, където от години живее. През 1955 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Веднага след дипломирането си започва да играе в  Драматичния театър "Боян Дановски" в Перник. След една година се премества в София, където от 1956 г. до 1957 г. играе в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и е сред основателите на театъра. От 1957 г. до 1961 г. в продължение на четири години играе в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас, след което четири години играе в Народния театър за младежта в София (дн. Младежки театър „Николай Бинев“)  - от 1961 г. до 1965 г. През 1965 г. отново се връща в София, където е сред основателите на театър „София“, на сцената на който играе в продължение на 40 години.

Участвал е в повече от 70 филма и сериали, сред които "Песен за човека" (1954), "Мъже в командировка" (1969), "Князът" (1970), "Краят на песента" (1971), "Гневно пътуване" (1971), "Дубльорът" (1974), "Чуй петела" (1978), "Куршум за рая" (1992), "Пансион за кучета" (2000), "Подгряване на вчерашния обед" (2002), "Принцът и просякът" (2005), "Слънчево" (2013) и др. 

През 1970 г. е удостоен със званието "Заслужил артист". На 28 май 2019 г. е удостоен с наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата, за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.