П ървоначално, през първите месеци на 2022 г., очакванията за икономически растеж бяха позитивни. В средата на второто тримесечие обаче специалистите започнаха да правят малко по-различни прогнози. Според ИИП (Институтът по икономика и политики) ни чака по-висока инфлация до края на годината, както и по-нисък растеж от предвиденото. От Minizaem пък очакват и много повече изтеглени кредити, измежду които предимно потребителски и бързи кредити. Най-вероятно това ще се отрази на ръста и на ипотечните кредити.
Според специалистите, БВП-то за 2022 г. няма да достигне прогнозите от 4.8%, а ще бъде едва около 3.5% или дори по-ниско. Предната година икономиката беше подпомогната от фискални стимули. За съжаление обаче тяхното въздействие се изчерпва и растежът по-скоро ще забави темповете си на развитие. Някои прогнози са дори доста по-скептични и очакват тежка финансова криза и рецесия.
Кои ще са причините за повече изтеглени кредити?
На първо място това ще е високата инфлация. Последните години не сме се сблъсквали с подобна тенденция и макар високите нива на инфлация да имат оздравяващ ефект за икономиката, те се отразяват негативно на спестяванията и семейния бюджет. Икономистите предвиждат инфлация от над 11% до края на годината. Това на практика означава, че доходите на потребителите ще се свият.
Освен това има и известно влошаване на пазара на труда, което също се отразява негативно върху размера на доходите на домакинствата. Миналата година това беше доста по-голям проблем покрай затворените бизнеси. Много хора си промениха квалификацията и започнаха да работят в нови сфери. Това обаче като процес отнема време и все още има негативен ефект. Нещо повече, докато през 2021 г. имаше финансови стимули от страна на държавата, които поощряваха задържането на работна ръка в определени сфери, то през 2022 г. това вече не е факт.
Високата инфлация и сътресенията на пазара на труда няма как да не рефлектират върху нивото на изтеглени кредити. На една част от домакинствата не им достигат приходите заради липсата на постоянна заетост, а на друга - заради високата инфлация.
За какво се харчат повече пари?
Според специалистите има различен процент увеличение спрямо вида стока. Разходите, които се правят за дълготрайни стоки, са близо 40%. Това може да се отдаде на повишаване на цената на някои материали и суровини. Страната ни имаше и проблем с доставките на важни суровини за производството на мебели, строителството и т.н., което допълнително увеличи крайната цена на дълготрайните стоки.
При недълготрайните цената е нараснала на 7% от разходите, което е сравнително ниско. Лошото е, че това следва и при услугите и хранителните стоки.
Когато едно домакинство разполага с 2000 лв. месечен бюджет и увеличението в разходите е в такива проценти, това затруднява нормалното разпределяне на приходите и разходите. Голяма част от бързите кредити, за които се кандидатства последните две години, са именно за покриване на месечни разходите, а не за купуване на нещо ново или за спешен ремонт.
Можем да добавим и че спестяванията са се свили като брой сметки. Това дава сигнал, че домакинствата са издърпали парите, с които разполагат, за да покрият някакви разходи.
Какво ни очаква в близкото бъдеще?
Едно от основните неща, които ще влияят на икономиката на България, е влизането на страната ни в еврозоната. На практика това ще определя покупателната способност на българина, нивото на инфлация и цялата финансова стабилност. Неминуемо ще трябва да има приближаване на цените в България с тези в останалите страни в еврозоната, за да може да няма неочакван скок, когато влезем. Този процес се нарича приравняване на ценовото равнище.
Конвенционалната парична политика ще принуди цените на стоките и услугите не просто да се вдигнат, ами и да се задържат на даденото ниво. Това означава, че банките и кредитните институции ще предприемат тепърва политика за задържане на ниски лихви по кредитите, за да дадат шанс за спешно финансиране на хората, които се нуждаят от такова.
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
