Петкова: Ако останат пари в бюджета за тази година, те ще бъдат заделени за 2025 г.

А ко има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3% дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година. Това каза във времето за първия парламентарен блицконтрол на 51-вия парламент вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова.

В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди, посочи министърът.

"Изпълнението на бюджета сега е с 2% дефицит от БВП. Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2% от БВП, а към ноември - 1,9 на сто, тоест няма нарастване на разходите", каза Петкова.

По думите й в приходната част на бюджета са заделени 75 млрд. лева приходи.

"Данъчно-осигурителните приходи, заложени в бюджета, ще бъдат изпълнени и дори преизпълнени. Второто и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха планирани, но парите не бяха дадени. Двете плащания са за 1,5 млрд. евро, което е неизпълнението, заложено в бюджета. Това неизпълнение не оказа такова влияние върху бюджета, а върху инвестициите, правени по ПВУ. Досега има едно авансово плащане, но за 2025 година планираме и спешно преструктуриране на плащанията, за да се осигурят пари по проектите, които са започнали", каза Петкова.

Вицепремиерът допълни, че правителството полага всички усилия за спазване на финансова стабилност. 

"Бюджетът ще бъде изпълнен с дефицит до 3% благодарение на нашите усилия, а не в резултат на планирането на бюджета, защото един милиард лева от разходите не бяха планирани в него. България все още не изпълнява всички критерии за влизане в еврозоната, когата това стане, ще има информационна кампания за еврото", добави Петкова.

Министерството на финансите планира приходите в държавния бюджет през 2025 година да са 92,485 млрд. лева. Това е ръст с 20,243 млрд. лева спрямо очакваните приходи през 2024 година, посочи още министър Петкова.

"Данъчно-осигурителните приходи ще се увеличат с 15,6 млрд. лева спрямо 2024 година", допълни тя.

"Разходите в проектобюджета за 2025 година са 98,9 млрд. лева, което е ръст от 20,1 млрд. лева спрямо очакваното за разходите за 2024 година. Увеличението им идва основно от заплати и пенсии", посочи Петкова.

"В инвестиционната програма е приет нов подход, но за всички започнали проекти са предвидени средства за 2025 година. Сега за да може едно ведомство да направи инвестиция за дълготрайни материални активи (ДМА), то трябва да мине през постановление на Министерския съвет. Това го преодоляваме, като парите по приложение 2 на държавния бюджет се предоставят по бюджетите на съответните разпоредители на бюджета", уточни тя.

За 2025 година проектите в инвестиционната програма са разделени на три основни групи. Първата група е за проекти, свързани с административна дейност - като придобиване и ремонт на ДМА. Втората група са за проекти в областта на електронното управление, третата - за стратегически инвестиционни проекти. 

За 2025 година се предвиждат 14,3 млрд. лева за капиталови разходи, което е ръст с 4,3 млрд. лева. От тях от европейските програми са 7,2 млрд. лева и 7,1 млрд. лева от държавния бюджет. За министерства и ведомства се дават 3,4 млрд. лева, за общините - 1,15 млрд. лева. Но за общините има и други пари и те общо стават 2,3 млрд. лева за капиталови разходи, каза финансовият министър.

Служебният вицепремиер обясни пред депутатите защо Министерството на финансите (МФ) се е отказало от данък върху свръхпечалбите на банките в проектобюджета за 2025 г.

В отговор на въпрос от "БСП-Обединена левица" в рамките на блицконтрола тя посочи, че са провели среща с Асоциацията на банките и са направили анализ какви данъци ще бъдат платени от тях за 2025 г., имало е и среща с ръководството на Българската народна банка (БНБ). 

Петкова обясни, че е в сила т.нар. минимален глобален данък и банките вече ще заплащат 15% данък – 10% корпоративен данък и още 5% данък. При обсъждането банките предоставиха информация, че плащанията им за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лева.  

"В тази връзка направихме анализа, че това, което се прогнозира да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и затова се отказахме от данъка, обясни министърът на финансите. Това, което ще постъпи, е почти на 95 на сто от прогнозата на МФ за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките", допълни тя. 

Людмила Петкова посочи, че с ръководството на БНБ са коментирали данъка върху свръхпечалбите на банките и как би се отразил допълнителен данък на показателите им. "Затова се отказахме от данъка, а не защото е имало натиск от банките, по-скоро имаше среща с БНБ по отношение на финансовата стабилност на страната и как би се отразил данъкът", заяви тя.  

На въпрос на "Възраждане" за размера на държавния дълг, министър Петкова каза, че за 2025 г. е предвиден по-голям размер на дълга. Предвижда се този дълг да покрие не само дефицита за текущата година, но има и рефинансиране на стар дълг, предвидени са средства за увеличаване капитала на Българската банка за развитие с цел подпомагане на малките и средните предприятия, както и в случай на необходимост, предоставяне на средства за увеличаване на капитала на БНБ, посочи тя.

В бюджета за 2025 година има средства и за нови проекти на общините, каза още министър Петкова.

"Проектите в приложение 3 на закона за бюджета за 2024 година (където са проектите на общините) са подавани от всички общини и по предложенията три пъти имаше актуализация. Проектите първо бяха за асфалтиране на улици, после се смениха за изграждане на ВиК мрежа и това забави изпълнението на цялата програма", заяви тя.

"Пари за общините по програмата в бюджета има. По искане на МРРБ на общините се предоставиха миналата седмица още 100 млн. лева за тази програма", припомни Петкова.

"В Бюджета за 2025 година има пари за недовършените проекти и нужните плащания по тях. Направен е анализ на исканията на общините за проектите и тяхната степен на изпълнение. Плащанията не се правят по поредност на исканията по проектите, а според готовността на изпълнение", добави още финансовият министър.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase