Парламентът прие на първо четене промените в Изборния кодекс

П арламентът прие на първо четене и петте законопроекта за промени в Изборния кодекс.

Този на Костадин Костадинов от "Възраждане" събра 171 гласа "за", 45 бяха против, един депутат се въздържа.

Законопроекта, внесен от Тошко Йорданов от "Има такъв народ", подкрепиха 202 народни представители, 8 бяха против, 9 се въздържаха.

Промените, предложени от Атанас Зафиров от "БСП-Обединена левица", събраха 200 гласа "за", 3 - против, 15 народни представители се въздържаха.

За законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от  Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната-Демократична България", бяха 174 народни представители, 37 гласуваха против, 9 се въздържаха.

Законопроектът на Кирил Петков  от "Продължаваме промяната-Демократична България" получи 172 гласа одобрение, 39 депутати бяха против, шестима се въздържаха.

ГЕРБ продължава преговорите за кабинет с БСП и ИТН, а къде е ДБ?

Със законопроекта на "Възраждане“ се премахва хартиената бюлетина и се цели ограничаване възможността за образуване на секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави, извън Европейския съюз, като по изключение могат да бъдат откривани до 20 секции в една държава. Предлага се увеличаване на състава на Централната избирателна комисия, като тя да бъде от  25 членове. Според „Възраждане“ съставът на комисията следва да отразява пропорционално разпределението на политическите партии в Народното събрание и следователно да бъде съответно променян. Въвеждат се промени в правилата за подаване на електронни заявления, като от един IP адрес може да бъде подадено само едно през интернет страницата на ЦИК. Със законопроекта се предлага въвеждането на изборните резултати и окончателното им изчисляване да бъде извършвано от държавни институции и ведомства, а не както досега – от "Информационно обслужване“ АД,. Предлага се видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане при приемането и проверката на всеки един от протоколите в момента на предаването им от секционните избирателни комисии, както и видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане на заседанията на общинска избирателна комисия. Въвежда се изискването членовете на секционната избирателна комисия да имат завършено средно образование и се предлага увеличаване на възнаграждението на ръководните длъжности.

На първо четене: Правната комисия прие пет законопроекта за промени в Изборния кодекс

Със законопроекта на ИТН се предлага при изготвянето на избирателните списъци за всички видове избори в тях да се включват само лицата, които имат избирателно право за съответния вид вот, според данните на Националния статистически институт. Предвижда се машинното гласуване да се извършва със сканиращи машини, а след като гласоподавателят отрази еднозначно вота си върху хартиена бюлетина, той да я постави в устройството, което ще я сканира. В срок до 3 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет да проучи и да предприеме необходимите действия за осигуряване на сканиращите машини за гласуване, е записано в законопроекта. ИТН предвиждат също създаване на преброителни комисии, които да се назначават от районните или от общинските избирателни комисии след провеждане на консултации при областния управител, съответно при кмета, в зависимост от вида на изборите.  Предвижда се увеличаване броя на гласоподавателите, които гласуват в една секционна избирателна комисия, от 1000 на 2000 и се предлага видеоизлъчването в тях да е през целия изборен ден. Предвижда се отлагането на влизането в сила на самостоятелния избирателен район "Чужбина“.

Законопроектът на левицата въвежда регионални преброителни центрове и активна регистрация на избирателите. Регионалните преброителни комисии ще се назначават от ЦИК. Залегнал е и нов ред за съставяне на избирателните списъци чрез активна регистрация. Компетентни да съставят избирателни списъци ще бъдат общинските администрации. Този списък се допълва с лицата, които активно са се регистрирали до 5 дни преди изборния ден, за да не се допусне невъзможност на някого да гласува поради административни пречки. ЦИК поддържа публичен регистър на избирателите и следи за това всеки български гражданин да присъства само веднъж в списъка по постоянен адрес за избягване на грешки и злоупотреби. Със законопроекта се предлага експериментално машинно преброяване при произвеждане на следващите избори за народни представители. 

С промените, предлагани от Надежда Йорданова от ПП-ДБ, също се предлага създаването на преброителна комисия за общини с гласоподаватели, включени в избирателния списък до 20 000 души, а когато броят на избирателите надхвърля 20 000, се създават преброителни участъци, като към всеки участък се създава преброителна комисия. Въвежда се възможността целият процес на обработка на изборните резултати да бъде наблюдаван от всички заинтересовани страни, включително чрез пряко телевизионно излъчване. 

Законопроектът, предложен от Кирил Петков (ПП-ДБ), предвижда преброяването на подадените гласове чрез хартиена бюлетина или с машина да се отчита посредством надеждни технически устройства. В промените е записано още да бъдат възстановени разпоредбите при гласуването с машини относно подадените гласове и отразяването им в разпечатан протокол, като в допълнение машината разпечатва контролни разписки. При гласуване с хартиена бюлетина се въвежда сканиране и отчитане на подадения глас чрез специално оптично устройство, което ще позволява да се извършва проверка за неправилно попълване на хартиената бюлетина. С проекта на закон се премахва броенето на ръка като протоколите от оптичните устройства за сканиране и от електронната машина за гласуване ще се разпечатват веднага след края на изборния ден и ще се прикрепят към протокола на секционната избирателна комисия и в последствие данните ще се обобщават от районните избирателни комисии, съответно общинските избирателни комисии. Предвижда се да бъде отложено с една година влизането в сила на  разпоредбите, за да се обезпечи въвеждането на оптично сканиращо устройство за хартиените бюлетини. Предвижда в секциите с над 300 души да се гласува единствено с машини. Записана е и промяна в членовете на ЦИК, която да отчита политическата представителност във всяко новоизбрано Народно събрание.

В хода на дискусията Александър Рашев от ИТН посочи, че счита изцяло за несъстоятелни твърдения на представители на ПП-ДБ, с които се натрапва мнението, че промените в ИК са по-важни от тези в Закона за съдебната власт. Кодексът гарантира представителността на българските граждани, обясни той.

Ремзи Осман декларира, че неговата група – "Демокрация, права и свободи“–ДПС, няма да подкрепи нито един от законопроектите. Нашето виждане е в по-спокойно време да бъдат обсъдени промените в ИК, посочи депутатът. Той изрази опасение, че могат да  изчезнат цели избирателни кутии на път към преброителните комисии, които се предлага да бъдат създадени. Избирателните списъци няма как да са пълни с "мъртви души“, но друг е въпросът, че те се правят по постоянен адрес., отбеляза Осман. Друг недостатък, който той вижда, е идеята за ограничаване възможностите да се гласува в чужбина.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase