С водосвет на бойните знамена и знамената светини, отдаване на почести в знак на признателност към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България и с демонстрации на способности от Сухопътните войски, Военновъздушните (ВВС) и Военноморските сили (ВМС), и Съвместното командване на специалните операции (СКСО), се отбеляза Денят на храбростта и празник на Българската армия – 6 май.
За трета поредна година няма да има военен парад за празника.
На днешния ден обаче армията ще покаже бойни способности в авиобазата в Граф Игнатиево, в авиобаза - Безмер, в авиобаза Крумово. На Морската гара във Варна ще има демонстрации на способности на ВМС. В учебно-тренировъчен комплекс „Црънча“ ще се състоят демонстрации на способности на военнослужещите от СКСО, които ще покажат своите умения. В района на учебния полигон „Ново село“ ще има демонстрации на способности на Сухопътните войски.
Водосветът на бойните знамена и знамената светини пред паметника на Незнайния воин в София се отслужва от Белоградчишкия епископ Поликарп. В тържествения ритуал участват Гвардейският представителен духов оркестър, знаменен блок със знамената светини и представителни блокове на Националната гвардейска част.
След водосвета
президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Румен Радев, министърът на отбраната Драгомир Заков и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов почетоха паметта на загиналите за свободата и независимостта на България с поднасяне на венци пред паметника. При изпълнението на националния химн ще бъдат произведени 20 артилерийски салюта. Военнослужещите от представителните гвардейски части ще преминат в тържествен марш.
На тържествената церемония присъстват и министър-председателят Кирил Петков, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Йорданка Фандъкова, както и политици, обществени лица, жители и гости на град София.
В 12:00 часа пред президентството бе извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул.
Празникът на Българската армия е един от най-старите в националния ни календар. Традицията на Гергьовден като воински празник датира още от първите следосвобожденски години. За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ 5 от 9 януари 1880 г. на княз Александър I. Церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена "За храброст" - учреден с указ 1 от 1 януари 1880 г. на княз Александър I, и ограничени военни паради.
В годините до 1919 г. страната ни има два военни празника. Освен 6 май - Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава - на 27 ноември, в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война през 1885 година. Тъй като на 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише Ньойския мирен договор, Денят на бойната прослава не се е отбелязвал през 20-те години на 20-и век. От 1926 г. Денят на храбростта и Денят на бойната прослава се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на Св. Георги Победоносец - 6 май. През 1931 г.
Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато с Постановление 129 на Министерския съвет от 23 септември е определен за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.). С Постановление 100 на Министерския съвет от 30 май 1991 г. 23 август е определен за Празник на Българската армия в чест на победата през 1877 г. на Българското опълчение на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). С Постановление 15 на Министерския съвет от 27 януари 1993 г. до 1998 г. 6 май се отбелязва като Празник на Българската армия.
С промените в Кодекса на труда, приети на 6 май 1998 г. от 38-ото Народно събрание, 6 май се отбелязва като Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.
