Онкологът д-р Росица Кръстева: Диагнозата „рак“ не бива да плаши хората

Изтича срокът за получаване на пенсиите по пощата

Слънце на изток, пролетни бури на запад: Времето във вторник 🌤️🌊🌩️

Тежък трафик, тапи и катастрофи в последния от серията почивни дни

„Посланията му докосваха сърцата”: Католическата църква в България за папа Франциск

Политическите и обществени реакции у нас след смъртта на папата

Намушканият пред заведение в Търговище: Какво разказаха свидетели

Обратно на път след Великден: Къде има промени в движението

Топло и слънчево време и в понеделник, на места обаче ще превали и прегърми

Д-р Росица Кръстева е дипломиран лекар в Медицински университет в София. Има две придобити специалности – Вътрешни болести (2001 г.) и Онкология (2005 г.). Специализирала е в университетски болници в Торино (Италия), Атина (Гърция), Мюнхен (Германия), Базел (Швейцария).

Д-р Кръстева, научи ли се българката, без да има проблем, да ходи редовно на профилактичен преглед на млечните жлези?

Бих казала да. За по-голямата част от жените това е факт. Трябва да отбележим, че много от работодателите наблягат на профилактичните прегледи и се правят организирани такива. Ако трябва да сравним, какво се е случвало в България преди 15 години, определено сега нещата откъм профилактични прегледи са по-добре. Но това не е достатъчно, ако трябва да говорим за ранно откриване на рак.

Каква е разликата между скрининг и профилактика?

Скринингът е най-добрият метод, който може да установи рак в много ранен стадий, защото тогава човек няма симптоми, било то мъж или жена. Реално случайно се открива злокачественото заболяване. Това е скрининг. А когато говорим за профилактика, това означава, че ние предприемаме мерки, които да предотвратят появата на злокачественото заболяване. Това са две различни неща. Профилактиката е много важно нещо и това, което всеки един може да прави е да провежда нормален начин на живот, което означава – балансирано рационално хранене, физическа активност, която включва както ходене, така и друга активност, нещо, което да бъде като спорт, който е любим. Това зависи от всеки един от нас. Другото нещо, което касае държавата и много институции и организации, е обясняване и разясняване, какво представляват злокачествените заболявания и кои са рисковите фактори за тях, както и по какъв начин те могат да бъдат редуцирани, отстранени. Също така тези беседи или кампании да бъдат целогодишни, а не един месец, посветен на борбата с рака на гърдата, например. Следващата стъпка е скринингът и се надявам до около година в България да започнат програмите за скрининг. Доказано е, че има смисъл да се прави скрининг за гърдата, за карцинома на простатата, за някои локализации за гинекологичните заболявания. Защо има скрининг в богатите страни? Защото имат пари и са преценили, че е по-добре да дадат тези пари за скрининг отколкото след това да дават повече средства за лечение.

Скринингът открива рака в ранен стадий. Обяснете колко важно е това.

Скринингът открива рака в ранен стадий, когато е достатъчно един метод да бъде приложен за неговото лечение, защото ракът се лекува. Тогава, когато е в ранен стадий, включваме по-малко модалности, било то хирургична или само лъчелечение. Докато, когато ракът се открие в напреднал стадий, тогава трябва да включим освен хирургията, също така химиотерапия, понякога таргетна терапия, имунотерапия, лъчетерапия, т.е. много повече методи. И вече, когато е в 4-и стадий, заболяването изисква системно лечение и всички други методи около него, което оскъпява лечението.

Всъщност по-напреднал стадий означава и по-скъпо лечение.

Така е, но съвременното лечение на рака е успешно дори и в 4-и стадий. Ракът на белия дроб, специално аденокарцинома, преди десет години, беше една от нелечимите болести за нас. Към днешна дата, дори и в напреднал стадий, ако туморът има специфични мутации или ако отговори добре на имунотерапията, реално тези хора имат шанс да живеят много дълго, над пет и дори 10 и повече години. Диагнозата рак не бива да бъде нещо, което да плаши хората. Аудиторията, която е по-специализирана към лекарите, разбира рака и знае повече, не всичко, но много повече отпреди. Затова, ако трябва да сравним лечението на рака отпреди 15 години и сега, то е коренно различно, и също така много по-успешно дори и в 4-и стадий. Хората трябва да знаят, че ракът се лекува. Както изписваме лекарствата на диабетика за диабет или пък тези на хипертоника за хипертонията, както лекуваме пневмонията, това са различни видове заболявания с различно протичане и биология. Те се лекуват по различен начин. Затова и лечението на рака е различно. Затова в първи стадий е достатъчно да има операция или адювантна химиотерапия, т.е. профилактична. В трети стадий, освен химиотерапия, може и лъчетерапия. А в четвърти стадий може да се наложи дълго време да се лекува пациентът. Методите са различни.

Няколко пъти вече споменахме за 4-и стадий при онкологично заболяване. Какви са възможностите тогава?

Ние правим пълни изследвания, за да видим, колко е разпространен ракът. В даден случай може да има една или две чернодробни метастази, има шанс от лечението, защото чрез лекарствата, химиотерапията или таргетната такава, можем да видим как намаляват тези метастази. Ако останат метастази може да приложим радиохирургия. Това е метод, който съперничи с обичайната, конвенционалната хирургия и можем да унищожим тези метастази. Преценяваме как можем да помогнем на човека и очертаваме прогнозата при него. Има случаи, в които метастазите в черния дроб, например, са множествени. Тогава казваме – започваме лечение, ще видим, какъв ще бъде отговорът. Ако постигнем такъв и такъв резултат, може да приложим тези и тези методи. Също така не всеки един пациент, който има диагноза рак, трябва да се лекува, ако състоянието му не позволява и има противопоказания за лечението, защото това са лекарства, които имат и странични реакции. Това е важно и лекарят преценява.

Ако метастазите не се стопят, въпреки първоначалното лечение, каква е следващата стъпка?

Промяна на лечението. Слава Богу, при повечето локализации, ние имаме много варианти.

Има ли лекарства за онкоболни в България, които са адекватен отговор на тези, които са в останалите държави в Европа?

Смятам, че в България има добър достъп до съвременно лечение. За да бъдат одобрени лекарствата има клинични проучвания. Най-бързо се одобряват в САЩ (FDA организация), а обичайно след около година, е одобрението на европейската организация, като след това има различна регулация в страните, където одобряват лекарствата. Това, което смятам, че в България би могло да се направи, е разглеждането на тези нови лекарства. Проучванията вече стават по-бързо и е нормално обсъждането за тези нови молекули, които Касата (НЗОК) да реимбурсира. Ако лекарството е одобрено в Европа, ние може да го прилагаме, но пациентът трябва да си го заплати. Затова тук говорим вече за реимбурсация, което е другата стъпка (пациентът да получава даденото лекарство безплатно). Смятам, че обсъждането на тези лекарства може се случва поне два пъти в годината, за да има още по-добър достъп до съвременни молекули. Но хората трябва да знаят, че у нас достъпът до съвременно лечение е абсолютно адекватен.

Колко важна е съвременната апаратура при онкозаболяванията?

Изключително важна е. Ако вие се чудите и всеки казва, че сега ракът е пандемия, то нека да ви дам следния пример – рак има откакто съществува човек. Първият документ за това, че раково образование е намерено в човешки скелет, е на неандерталец. Те не са разполагали с техника тогава. Египтяните също са познавали тази болест. Всички древни цивилизации са лекували рак по хирургичен начин, защото са смятали, че това е нещо, което се е появило не където му е мястото. Не са имали скенери, нито други неща. Ние разпознаваме много повече рак сега, защото имаме добра техника, а и хората живеят много по-дълго.

Заговорихме за апаратура, но преди това не бива да се подценява взимането на биопсия. Какво всъщност показва резултатът от нея?

Много важно е да се вземе биопсия, независимо дали говорим за рак на гърдата или за карцином на дебелото черво, например. Трябва да се направи хистологичният резултат и молекулярната диагностика на тумора, да видим неговата биология и колко е разпространено заболяването, и тогава да вземем решение за операция. Не се тръгва от там – виждаме на скенера един тумор и го махаме, за да видим, какво е. Прави се биопсия и се вижда молекулярната диагностика. Важно е също така дали има и стадиране (стадий на болестта), и тогава се започва лечение.

Обикновено пациентите искат нещата да се случат по-бързо с лечението им. Какво казвате на по-нетърпеливите пациенти?

Важно е да се обясни, каква е целта на лечението. Второ – няма как предварително да разберем дали при даден пациент ще има пълен отговор, т.е., дали напълно ще се стопят метастазите, ако има такива. Така че пациентът трябва да е запознат, какво точно предстои и че лечението е продължително. Ако той не е убеден, че прави правилното лечение, няма как да му помогнем, защото това е бързане заради съвременния свят, който иска всичко да се случи по телефона или пък някой да го донесе, но лечението не представлява такова нещо. Ако двете страни пациент-лекар работим в една посока, нещата ще се случат, така че трябва да се настрой животът на пациента, а и нашият живот също. Това са хора, които могат да идват дълго време. Аз имам пациенти, които идват да се лекуват повече от 10 години. Понякога даваме и терапевтична пауза от лечение, ако състоянието позволява. Целта е пациентът, правейки лечение, да има максимално добро качество на живот. Това обаче не е просто една еднократна среща.

Още за д-р Росица Кръстева

От ноември 2015 г. оглавява отделението по медицинска онкология в Онкологичен център към МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище. От септември 2019 година оглавява Онкологичния център в „Уни Хоспитал“, който включва отделението по медицинска онкология, отделението по лъчелечение и отделението по нуклеарна медицина.

Тя е активен член на Европейско дружество по медицинска онкология (ESMO), Български лекарски съюз, Българска Асоциация по медицинска онкология (БАМО), Европейска общност по лъчелечение (ESTRO), Балкански съюз по онкология, член е на Управителния съвет на Balkan Investigational Network of Oncology (BINO) и на Управителния съвет на фондация Експерти срещу рака. Избрана е за първия председател на Клуб „Млад онколог.

Професионалните и научните ѝ интереси са основно в областта на медицинската онкология - рак на млечната жлеза при млади жени, рак на белия дроб, колоректален карцином, гастроинтестинални стромални тумори. За диагнозата „рак“, за разликата между скрининг и профилактика, за различните варианти на лечение, лекарства и апаратура, пред Vesti.bg, говори д-р Росица Кръстева.

Още от автора:

Петър Байков: Човекът с 50 гласа

Актрисата Гергана Данданова от "Клетката" разкри как се работи с Асен Блатечки

Фотографът Иван Шишиев: Снимката с трамвая проби като меме и в Токио

„Мис България 2023“ Елизабет Кравец: Сама съм

Спасение от куршумите: Българката Биляна Милушева приюти две украински семейства

DJ-ят Николай Нанчев: Докато не стъпиш на „Ел Камино“, не знаеш какво те очаква

Бившият шампион по културизъм Ангел Трендафилов: След 47 години открих родната си майка, която се съгласи да стане мой донор и ме спаси

Родственик на Христо Ботев: Ликът му трябва да е татуиран със словото в нашите сърца

Коафьорът Цветелина Михайлова: Диагнозата „рак“ ми даде урок

Огненият артист Пламен Петков: Умението да рисуваш фигури с огън

Дизайнерът Стоян Радичев – орисан да облича жените красиво