Окончателно: Решиха да има механизъм за контрол върху главния прокурор

Н ародните представители приеха на второ четене текстовете от законопроекта за изменение и допълнение на НПК, касаещи механизма за разследване на главния прокурор, предаде "Фокус".

Приетите текстове предвиждат при наличие на законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор да се уведомява ръководителят на наказателната колегия на ВКС.

Прокурорската колегия ще назначава съдия, заемащ длъжността на прокурор във ВКС, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпленията, извършени от обвинител №1.

Прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, ще ръководи досъдебното производство и участва в съдебното производство.

В случай че в шестмесечен срок от съобщението възникнат и други законни поводи за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от главния прокурор, те ще се разглеждат от прокурора.

Ако в този срок е отказано образуване на досъдебно производство, не са налице други законни поводи или е прекратено образуваното наказателно производство, след изтичането на този срок прокурорът за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, се възстановява на заеманата преди това длъжност като съдия.

Часове след като парламентарната Правна комисия прие промените на второ четене, внезапно те бяха вкарани и в пленарна зала. Това обаче не се хареса на голяма част от депутатите.

От парламентарната трибуна Корнелия Нинова, цитирана от NOVA каза, че

това бързане има за цел да бъде свален Иван Гешев, текстовете да бъдат атакувани пред конституционния съд и да бъде запазен имунитетът на Бойко Борисов.

От „Възраждане” обявиха, че

текстовете са политическо споразумение, защото са писани от хора, които никога не са влизали в съдебна зала, нито разбират от работата на държавното обвинение.

От ПП контрираха, че

текстовете са писани вече няколко парламента и те са достатъчно изчистени.

По информация на NOVA в окончателния текст ще пише, че двамата председатели на върховни съдилища могат да бъдат освобождавани със 17 гласа от ВСС, докато за главния прокурор бройката ще е 13. 

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков от своя страна заяви, че е удовлетворен от решението. 

"Благодарен съм на всички народни представители, които подкрепиха механизма за разследване на главния прокурор. В крайна сметка се взе решение 13 гласа да са достатъчни във ВСС, за да се освободи от длъжност главния прокурор, а за председателите на върховните ни съдилища - ВАС и ВКС ще се изисква квалифицирани мнозинства от 17 гласа", каза той, цитиран от БГНЕС.

"Мисля, че решението е добро за България. За всеки един закон, който прави дълбока реформа в съдебната система винаги се поставят въпроси дали са противоконституционни. Ние сме работили в синхрон с Конституцията и считаме, че няма такъв риск", поясни още Зарков. 

Meждувременно депутатите приеха на второ четене текстове от промените в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.

До момента по делата за престъпления, извършени от непълнолетни, досъдебното производство се провеждаше от определени разследващи органи със специална подготовка. Сега депутатите добавиха това да може да се прави и от прокурори, като вече ще се изисква специална подготовка в областта на правата на детето или да имат ефективен достъп до специализирано обучение.

Непълнолетният обвиняем има право родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му в наказателния процес;

да бъде придружаван в съдебните заседания от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него; на медицински преглед при задържане.

Както и досега, мярката за неотклонение задържане под стража се взема в изключителни случаи.

Депутатите приеха, че явяването на непълнолетния обвиняем пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 часа за довеждането му пред съда. Мярката за неотклонение "задържане под стража" в досъдебното производство не може да продължи повече от пет месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание; и не повече от два месеца - във всички останали случаи.