Н а по-голямата част от нас той може би е по-известен с това, че е бил книжовник, писател и общественик. Като човекът, който е участвал в Първата българска легия на Раковски или като авторът със сериозен принос към българската възрожденска литература заради създаването на първата българска повест „Нещастна фамилия“ и първата българска историческа драма „Иванку, убиецът на Асеня I“.
В историята е останал и като един от строителите на съвременна България - участник в Учредителното Народно събрание, Първото Велико Народно събрание и на два пъти за кратко министър-председател на България.
Другият, и може би по-малко познат факт е, че Васил Друмев е прочутият Търновски митрополит Климент – изтъкнат духовник, дръзнал да се опълчи на могъщия по негово време министър-председател Стефан Стамболов, поради което е бил осъден на заточение в Гложенския манастир.
Васил Друмев е една от онези ярки личности, които са оставили сериозен отпечатък в нашата история, чието наследството трябва да познаваме. Личност със силна вяра, дух и непоколебим характер.
Роден е в Шумен през 1841 г., където получава първоначалното си образование при едни от най-прочутите и обаятелни възрожденски учители - Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Завършва Одеската семинария (1865 г.) и Киевската Духовна академия (1869 г.).
През 1869 г. в Браила взема участие в учредяването и дейността на Българското книжовно дружество заедно с Марин Дринов и Васил Стоянов, което по-късно е преобразувано в Българска академия на науките.
След завръщането си в България, през 1873 г. Васил Друмев приема монашеството и става протосингел в Русе, а на следващата година бива ръкоположен за епископ Браницки. През 1884 г. е избран за митрополит на Търновската епархия.
Митрополит Климент непрекъснато е изтъквал огромното значение на православната вяра и Църквата за съхраняване на самосъзнанието на българския народ през годините на робството. Именно в защита на вярата той се противопоставя на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов, който на 7 декември 1892 г. подготвя и предлага изменението на чл.38 от Търновската конституция, който гласи: "Българският княз и потомството му не могат да изповядват друга вяра, освен Православната. Само първият български Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея".
Новата формулировка, предлагана от Стамболов, е гласяла: "Само Князът, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към някое друго християнско изповедание, както той, така и първия престолонаследник, може да остане в него".
Това е и поводът на 14 февруари 1893 г. митрополит Климент да произнесе своето забележително слово в църквата "Св. Богородица" във Велико Търново, в което подчертава, че всеки, който посяга на Православието, посяга на самото съществувание на народа и завършва с думите превърнали се в знаменателни: "Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!".
Както се знае, княз Фердинанд бил католик, а проповедта на Климент била произнесена в деня на Православна неделя, който тогава съвпадал с рождения ден на монарха. Тази проповед е била обявена за "противонародна", "противодържавна" и насочена срещу личността на самия монарх.
Следва съдебен процес във Велико Търново, който завършва с присъда вечно заточение в Гложенския манастир. Интересен факт е, че тежката присъда е била издействана от прокурора по делото Ганьо Чолаков, за чиято издръжка и образование на времето митрополит Климент е положил много усилия. Именно Ганьо Чолаков с надменното и подигравателно поведение към духовника по време на процеса, по-късно ще се превърне в един от прототипите на образа „Бай Ганьо“.в прочутото произведение на Алеко Константинов.
В Голженския манастир, под строг полицейски надзор и при най-тежки условия на живот, митрополит Климент остава до май 1894 г., когато бива освободен и се завръща в епархията си, където го посрещат хиляди хора.
В края на 1899 г. той се разболява и завършва земния си път на 9 юни 1901 г.
Погребан е при катедралния храм във Велико Търново. Твърди се, че 50 години по-късно, когато гробът му бил открит, неговото тяло, облечено в свещени одежди, се оказало цяло и нетленно – подобни чудеса през вековете се случвали само с хора, които са живяли и живеят, изпълнявайки Божиите заповеди с дълбока и истинска вяра. Над тях се изпълняват думите на Господ, който казва чрез пророк Давид: „и не ще дадеш на Твоя светия да види тление“ (Пс.15, ст.10).
Така според вярващите сам Господ е прославил своя доблестен борец и защитник на Православието митрополит Климент, според думите Си: “Ще прославя, ония които Ме прославят.“
