Поне половината от проститутките в германските градове Бремен и Бремерхафен са българки. Български граждани са и техните сутеньори. От няколко години местната полиция се опитва да се справи с проблема.
Дали има успех?
Грегор Вайзнер от отдела за борба срещу насилствената проституция и трафика на хора в Бремен потърси публичност и се обърна към "Дойче веле".
Цели 22 страници обхваща докладът за насилствената проституция и трафика на хора в Бремен и Бремерхафен, представен през март тази година на местния Сенат.
Според данните в доклада, в Бремен работят около хиляда проститутки, предимно от Източна Европа.
Най-малко всяка втора жена от тези 1 000 е българка, казва Грегор Вайзнер и допълва, че жените идват предимно от Плевен и Русе.
Повечето от проститутките не работят в публични домове, а в т. нар. "жилища за манекенки". 50 евро на ден е наемът за такова жилище, като в него често работят по две жени.
Приходите от бизнеса с женската плът са огромни - предполага се, че годишният оборот в цяла Германия възлиза на няколко десетки милиарда евро.
Според криминалната служба в Бремен всяка проститутка заработва между 5 хил. и 10 хил. евро месечно.
Вайзнер обяснява как функционира "вербуването" на проститутки:
Насилие вместо пари
"Жените биват примамвани в барове или дискотеки в родното им място, обещава им се работа като сервитьорка или чистачка в Германия. Има обаче и случаи, в които на жените се казва директно, че ще работят като проститутки, като им се обещават месечни доходи от по 5 хил. евро.
Действителността обаче изглежда по друг начин. Веднъж пристигнали в Бремен, жените изчезват в предвидените за целта жилища, където вместо да печелят големи пари, биват експлоатирани и оставяни с празни ръце."
По правило българките остават в мрежата на сутеньорите в продължение на години. Техните "поробители" са в повечето случаи родом от селището, от което идват жертвите.
Освен че са обект на непрестанно насилие, жените биват заплашвани, че ако се противят, семейството им в родината ще пострада.
Има и друго, психологическо средство за сплашване, разказва Грегор Вайзнер: "Ако не работиш както трябва, ще разкажем на близките и роднините ти как изкарваш парите си - е една от заканите на трафикантите. А коя жена иска другите да узнаят, че е работила като проститутка."
Чрез редовен неофициален контрол, полицията в Бремен се опитва да помогне на заробените жени. Служителите на реда посещават проститутките в жилищата им, дават им брошури с информация към кого да се обърнат в случай на нужда.
От две години съществуват дори визитки на български език с телефон за помощ и кратко указание. Не е лесно обаче да се спечели доверието на жените, разказва Грегор Вайзнер:
"Жените често ни казват, че не могат да ни вярват, защото ни смятат за корумпирани - подобно на полицаите в родината им. Опитваме се да ги убедим в обратното и се надяваме, че ако попаднат в беда, все пак ще се обърнат към нас за помощ."
Случаят "Белчев"
Проблемът е, че за да се стигне до съдебно дело по обвинение в трафик на хора или насилствена проституция, властите често са зависими от показанията на свидетели - най-вече на жертвите.
По сигнал на жени, попаднали в мрежата на трафиканти, се повдигат над 40% от делата. 20% са по сигнал на други - например мъже, ползвали услугите на проститутките. Все пак около 37% от делата започват вследствие на полицейски контрол.
В Бремен през последните пет години броят на повдигнатите дела по обвинение в трафик на хора почти се е утроил.
Грегор Вайзнер си обяснява тенденцията така: "Заробените жени търпят много, но в един момент търпението им се изчерпва. Ако насилието стане прекалено брутално, тя се обръща за помощ към нас. При големия брой българки, които работят тук, е логично и броят на жертвите, които се обръщат към нас за помощ, да е относително голям", казва Вайзнер и допълва, че за щастие полицейските акции редовно отбелязват успехи.
Миналата година на властите в Бремен се удава да заловят и осъдят български сутеньор и трафикант на хора с дълга криминална история. Става дума за Цветомир Белчев. В продължение на години русенецът изгражда бизнеса си с насилствената проституция в различни европейски страни. Лежал е неколкократно в затвора - не само в България, но и в Чехия.
През 2008 г. Грегор Вайзнер е на посещение в България, където заедно с НСБОП и полицаи от Русе подготвя сътрудничество по случая "Белчев". Тъй като по същото време в Германия се намират достатъчно доказателства по случая, до съвместна работа така и не се стига.
Цветомир Белчев и майка му Елена Маринова, която също е замесена в бизнеса с насилствената проституция, биват заловени и изправени пред съда. Грегор Вайзнер си спомня:
"Цветомир Белчев, според мен, е бил много по-брутален от нормалния сутеньор или трафикант на хора. Жертвите му, например, не са имали право да напускат жилищата, в които са работили, налагало се е да се хранят само с консерви. Не са могли да се обаждат в родината си, били са пребивани за всяка дреболия, многократно са били изнасилвани."
Мълчанието на жертвите връзва ръцете на полицията
В края на юли 2009 г. Белчев е осъден на 10 години лишаване от свобода заради изнасилване, опасна телесна повреда, трафик на хора с цел сексуална експлоатация и сутеньорство. Той обжалва, но Федералният съд отхвърля жалбата му и потвърждава присъдата. От 25 февруари тази година Белчев е зад решетките. Майка му получава две години условна присъда.
Въпреки успехи като този, работата на германската полиция се усложнява от факта, че България вече е член на ЕС.
През 2001 г. Германия легализира проституцията. А откакто България е част от Общността, всеки български гражданин има право да развива собствен бизнес в Германия, без да се нуждае от съответно разрешение за работа.
Така че, ако при полицейска проверка някоя жена каже, че работи на свободни начала като проститутка, служителите на реда не могат без основателно подозрение да предприемат каквото и да било.
Грегор Вайзнер: "Това означава, че дори да знаем, че някоя жена е жертва на търговци на хора, ние не можем да й помогнем, ако тя твърди, че всичко е наред."
Като частно лице жената дори не е задължена да обяви търговска дейност. Така отпада още една възможност за контрол.
В доклада за борбата срещу трафика на хора и насилствената проституция, представен на Бременския сенат, се описват именно някои нововъведени стратегии за справяне с проблема.
Например: ако в жилище или публичен дом работят най-малко две жени, то бизнесът трябва да се обяви официално. Обявяването на дейността дава повече възможности за контрол. А това е едно от най-ефикасните средства в борбата срещу насилствената проституция.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
