Дс с са Богородични заговезни - последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост утре, 1 август.
Той е един от четирите периода на молитва и телесно и душевно въздържание през годината.
Чрез двете седмици пост - от 1 до 14 август, православната църква се подготвя за големите празници Преображение
Господне и Успение на пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Св. Симеон Солунски пише:
"Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която,
като почувствала своето представяне (пред Господа - бел.ред.), се
подвизавала и постила за нас, както
винаги, въпреки че - бидейки свята и непорочна - не е имала нужда от
пост.
Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от
тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син.
Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме
на живота й".
На Успение Богородично християните празнуват не смъртта,
а заспиването
(на църковно-славянски "успение") на Богородица. Защото след изкупителната смърт и
Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува
от смъртта, знаейки, че вече е избавен от
нея.
В този ден Църквата напомня: "В успението не си
оставила света, Богородице... и с твоите молитви избавяш от смърт нашите
души."
Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се
стремим към възможно
по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения,
кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в
благодетелен живот и добродеяния.
На 31 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни
продукти.
Телесното самоограничаване по време на поста
се изразява
най-вече в избягването на обилно хранене, както
и на вкусни и сладки храни.
По строгостта на въздържанието от храна,
Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е
по-строг от Петровите и Рождественските
(Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена
храна (сухоежбина).
Във вторник и
четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се
разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
На
празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение
Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.
Източник:
БГНЕС
