Законопроект решава проблема с религиозните храмове

С�т �тият синод на Българската православна църква изрази удовлетворение от внесения миналата седмица в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.

В изявление от Светия синод обявиха, че радостта им е двойна, за това, че "именно Църквата и духовността можаха да съберат в единомислие народни представители от различни политически сили".

"Радваме се, че законопроектът се отнася и до другите вероизповедания, които ние уважаваме и почитаме. България винаги е била страна на религиозна толерантност, с нашите сънародници от другите изповедания сме делили винаги заедно радостите и болките. Ние никога не бихме поискали нещо само за себе си, без да помислим за тях. Знаем, че в това отношение срещаме взаимност", посочват от Светия синод.

Според висшите православни духовници "това е един добър пример за начина, по който хората трябва да търсят и намират пътя един към друг, вимето на добруването на държавата".

В изявлението специално се отбелязва, че въпросите за решаване с внесения законопроект са отлагани с десетилетия. Основният въпрос измежду тях е: кому принадлежат храмовете и манастирите, в които всекидневно ние Божиите съработници отправяме молитва към Бога за доброто на боголюбивия ни народ?

През последните години при нескончаемите промени на законодателството се е случило тъй, че по недоглеждане или по погрешка са въведени формални изисквания към Църквата да доказва с нотариални актове чия е собствеността върху храмовете, които стоят по тези земи от столетия.

В изявлението се дава пример с българския светски закон, според който, щом нямат нотариален акт, храмовете са ничии.

"Трудно ни е да обясним пред другите поместни православни църкви, че имаме проблем заради липсата на формален документ за собствеността на Патриаршеската катедрална църква "Свети Александър Невски", която е символ на автокефалната Българска патриаршия. Че години наред обсъждаме с държавата как се прави и дали е нормално да се прави данъчна оценка на сграда, която няма цена. Че се налага да доказваме, че Патриаршеската катедрала, в която служим всеки ден от почти сто години насам, принадлежи на христолюбивия и православен наш народ, в лицето на Българската православна църква", се казва в изявлението.

Добавя се, че Българската православна църква винаги е проявявала разбиране, че по отношение на архитектурния вид на онези храмове, които са културни ценности, има някои изисквания, които трябва да се спазват според законодателството на държавата.

Подчертава се, че храмовете са културна ценност от момента, в който са създадени, а не са станали такива по силата пак на формален акт на държавно ведомство. И нотариални актове не са били нужни нито през времето на османската държава, нито през времето на Третото българско царство, нито дори през времето на народната република.

Светият синод напомня, че във вътрешните отношения на автономната организация - Българска православна църква, водещ е Божият закон. Когато не изпълнява служебните си задължения, когато не изпълнява обетите, всеки от нас, независимо дали е патриарх, митрополит, епископ или свещеник, носи отговорност пред съда на своите братя. "По всички други въпроси отговаряме пред законодателството на държавата, но по църковните отговаряме пред Църквата. Защото и отговорностите ни към обществото са много по-тежки, отколкото който и да е светски закон може да предвиди. Сам Господ е казал: "Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу."

Документът завършва с призив:

"Уважаеми сънародници, подкрепете морално решаването на тези въпроси от българския парламент, защото те не се решиха през годините на атеизма, но и през годините на прехода в демокрацията. Ако държавата иска да получи доверието на своите граждани, тя трябва да покаже и че зачита техните религиозни убеждения и респектира правата на техните религиозни изповедания. Този законопроект решава не просто поредния административен казус, а е знак за начина, по който се отнасяме към националните каузи. Вярата е такава кауза."