Това стана възможно благодарение на обявената от президента Росен Плевнелиев дарителска акция и набраните средства.
Машината е произведена в Германия след 1937 г. През 1942 г. 12 хидроплана постъпват на въоръжение във Водосамолетното ято край Варна. Двигателят е бензинов (БМВ) с мощност 1100 к.с., а трилопатното металическо витло е с променяща се по електрически път стъпка, командвана от пилота.
Въоръжен е с две 7.92 мм-ови картечници, две 20 мм-ови оръдия и две 50 кг-ови бомби. Далечината на полета е до 1080 км, а таванът - до 6600 м.
Водосамолетът е бил използван за разузнаване, морски конвой, борба с подводни и надводни морски съдове.
В момента е в тежко състояние и се нуждае от спешна реставрация на стойност, но за не повече от 10 хил. лв.
Към единствената запазена машина от този тип в света години наред проявявали интерес авторитетни музеи от цял свят и частни колекционери.
Инициативата на президента Плевнелиев е по повод на 100-годишнината от първия боен полет на българската военна авиация.
Единственият запазен в света самолет от този тип и серия се намира в българския Музей на авиацията на територията на авиобазата в Крумово край Пловдив (airmuseum-bg.com).
На 13 март президентът Плевнелиев беше там и се оказа, че е първият държавен глава, който посещава музея от създаването му през септември 1991 г.
Тогава той заяви, че на 16 октомври т. г. ще бъде чествана 100-годишнината от първия български и европейски боен полет, в който България пише историята на модерното военно изкуство. Затова президентската администрация, съвместно с НВИМ, започна инициатива за възстановяване на уникалния в световен мащаб експонат.
Даренията ще бъдат използвани за смяна на платнената обшивка върху металната конструкция, почистване на металните части от корозията, полагане на лаково покритие и защитна боя и поставяне на опознавателните знаци.
Поради проявения сериозен интерес и ангажимент към културните ценности, свързани с историята на българската авиация, НВИМ продължава кампанията за набиране на средства за реставрация. От спешно подновяване се нуждаят самолетите Лисунов "Ли-2", за който са необходими 13 000 лв., и Антонов "Ан-2", за който са необходими 16 000 лв.
Средствата ще бъдат използвани за извършване на същите реставрационни дейности както при хидроплана.
От НВИМ обясняват, че "Ли-2" (двумоторен нископлощен моноплан) е пътнически военнотранспортен самолет. Производството му започнало през 1942 г. в СССР по лиценз на американския самолет ДС-3 "Дакота". В неговото конструиране има принос Конструкторското бюро на създателя на първия български самолет Асен Йорданов - "Джорданов авиейшън корпорейшън".
"Ли-2" е един от първите типове пътнически самолети от началото на гражданската авиация у нас през 1947 година. Във ВВС е използван до 1969 г.
"Ан-2" (едномоторен биплан) е транспортен и селскостопански самолет, произвеждан от 1948 г. в СССР. В България той се използва от 1958 г. и във ВВС - за трениране на парашутни скокове.
Началото на българската авиация
е поставено в периода 1906-1912 г. На 20 април 1906 е създадено "Въздухоплавателно отделение", чиято цел е да управлява разузнавателните дирижабли на българската армия. За командир е назначен лейтенант Васил Златаров.
Първото поколение български летци е тренирано на дирижабъл наречен "София-1", построен от Златаров с материали купени от Русия
През 1910 г. руският авиоконструктор Борис Масленников е поканен в България за да представи своя самолет, модификация на френския "Farman" III. След демонстрацията правителството решава да снабди армията със самолети.
През 1912 г. 13 български офицери за изпратени в чужбина, за да се обучават на френски, британски и немски самолети.
Същата година България получава и своя първи самолет - Bleriot XXI, с който на 13 Август 1912 Симеон Петров извършва първи полет в небето над България. По време на Балканската война авиацията получава заповед за разузнавателна мисия, включваща информация за числеността и позицията на турската армия в Одринския окръг.
Следвайки тази заповед, на 16 октомври летците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над града и хвърлят бомби над ЖП гарата в Караагач. Те са първите пилоти в историята на българската авиация, извършили боен полет.
По време на Обсадата на Одрин българските пилоти са първите които използват самолет за бойни цели, както и първите които хвърлят брошури от самолетите си.
Средствата за дарителската кампания се превеждат по сметка на Националния военноисторически музей: УниКредит Булбанк IBAN: BG10UNCR96603107052411 С текст: "За реставрация на експонати на Музея на авиацията".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!