В ъ ългария има 6 333 деца в социални домове. Всяка
година над 2 хил. деца се изоставят в тези домове, сочат данните
на фондация "За нашите деца". Това казва психологът в организацията Марияна Тасева в интервю за БТА.
Половин година престой в институция забавя с една
година психическото развитие на детето. А осиновяването е начин, по който на детето се
дава шанс да расте в семейство, в което наистина ще бъде
обичано, подкрепяно и ще може да развие пълния си потенциал, отбеляза психологът.
Експертът пояснява, че според законодателството ни,
осиновяването е най-върховният момент в защитата на едно дете.
Но за съжаление не са достатъчно доразвити услугите, които се
предлагат в общността на осиновителите и на вече осиновените
деца.
Според Тасева, когато се говори за
осиновяване, трябва да се търси семейство за детето, а не дете за
семейството.
Повече от половината от семействата, които са
осиновили дете, кандидатстват за второ осиновяване, допълва тя.
Масово осиновителите искат руси и синеоки деца, а в
България генетичният фон не е такъв. Броят на чужденците,
осиновили дете се доближава до този на българските семейства,
посочва Тасева. Тя отбелязва, че
чужденците нямат скрупули да
осиновят дете с типични ромски черти, с кривогледство, с
недоразвита ушна мида,
леки физически или психически увреждания.
Българското общество и държавата са длъжници на
българските осиновители, защото никой не ги подкрепя и не работи
с проблемите на родителите и на осиновеното дете, смята
психологът.
По думите й в последните години нараства броят на
разсиновяванията на деца. Преди години тези случаи са били
единични - когато децата развият симптоми на психично заболяване
или имат сериозно увреждане на някой орган. Сега
разсиновяването е заради несправяне на родителите, които
психически не издържат на толкова голям стрес.
Шест месеца неплатен отпуск, както предвижда
законодателството, е крайно недостатъчен за адаптацията на
родителите и на осиновените деца, е мнението на психолога. Ако
детето е осиновено на 5-годишна възраст, майката трябва да
ползва поне една година отпуск, за да се адаптират към
новостите, смята Тасева.
Законът за закрила на детето се преработва в
момента и по него се вземат мненията на специалисти от
неправителствения сектор. В подготвяните
текстове се очаква да залегне разпоредбата осиновителите да
придобият същите права и задължения, каквито имат биологичните
родители - да няма разлика в срока на отпуск по майчинство,
осиновителите да могат да работят на половин ден, ако искат,
посочи Тасева.
Законът предвижда две години следосиновителен
период, в който семейството се наблюдава от специалисти, които
трябва да установят разликата в израстването и адаптирането му в
семейната среда. Според психолога по-безболезнен и
нетравматичен за осиновяване период е, когато детето е под една
годинка.
Осиновяванията на малки деца са малко, защото късно
влезе в сила разпоредбата, според която дете, непотърсено от
биологичните си родители в продължение на 6 месеца, се вписва в
регистъра за осиновяване, поясни експертът.
Психологът съветва на детето да не се натяква, че
е по-различно от другите или да му се показва, че осиновявайки
го, му е направена услуга. Според Тасева децата от институциите
имат по-различни потребности и им трябва повече време за
адаптация. С децата всичко се постига по-лесно, ако се превърне
в игра, съветва специалистът.
Адаптационният период продължава
различно за всяко дете. Обикновено до третия месец след
осиновяването е най-трудно. Не бива децата да се малтретират
физически, психически и емоционално, те достатъчно са били
наранени при престоя си в социалния дом, каза Тасева.
След приключване на процедурата по осиновяване, започва
тежък период както за детето, така и за родителите. Възрастните
не винаги имат смелостта открито да говорят за това, че детето е
осиновено. Апелът на психолога е
детето отрано да знае, че е
осиновено, да се говори с него по темата,
за да се преработва
този вид травма - липсата на достатъчно внимание, отбеляза
Тасева. Именно затова специалистът препоръчва да не се крие от
детето, че е осиновено, защото то трябва да порасне със
самочувствието, че е също толкова желано, както и останалите
деца, родени в семействата си.
При малките деца информацията за осиновяването се
поднася под формата на приказки, рисунки или снимки. Целта на
разкриването на "тайната" за осиновяването е детето да не расте
с болката и страха от изоставяне, каза Тасева.
Според нея
адаптационният период при деца над 4-5-годишна възраст е доста
по-дълъг, а при тинейджъри е много трудно. Специалистът
препоръчва на всички родители
да говорят на децата си, клекнали
пред тях, на едно ниво.
Ако не погледнем първо себе си, след
това през очите на детето си, никога няма да бъдем успешни
родители, твърди психологът.
По-големите деца много по-трудно свикват в училище
поради липса на плавен преход, който дава домашната среда - от
дома към яслата, после към детска градина и оттам към училище.
Децата, отгледани в институции, нямат училищна пригодност, но
колко учители са готови да се справят и да овладеят положението,
пита психологът.
Всяка година у нас изоставят около 2 хил. деца
Броят на чужденците, осиновили дете у нас, се доближава до този на българските семейства, твърдят от фондация "За нашите деца"
29 юли 2011, 10:50
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!