Българите вярват повече на Обама отколкото на САЩ

Българите не са типични източноевропейци. Те в много по-голяма степен се доверяват на харизмата на Обама, но са направили преоценка на симпатията си към САЩ, сочи последното изследване на трансатлантическите нагласи, извършено от German Marshall Fund (gmfus.org), което беше представено днес в София.

Средно 72% одобряват Обама, но в Полша и Румъния подкрепата за него е едва 52 % .

Обама-манията е предимно западноевропейски феномен, показват резултатите.  Новите източноевропейски членки на ЕС и НАТО, дълго време считани за най-горещите американофили, сега са значително охладнели към Вашингтон и неговите политики.

Популярността на Обама в западната част на Стария континент не е изненада, но мащабът й е впечатляващ във Франция, Германия и Холандия, които особено силно мразеха Буш.

В Германия рейтингът на американския президент е с 80% по-висок от този на предшественика му. Обама е много по-обичан в Западна Европа, отколкото в родината си.

На Изток обаче Буш не беше толкова мразен, и затова сега ефектът "Обама" върху отношението към САЩ не е толкова фрапиращ.

Европейският югоизток днес се чувства изоставен от САЩ,

смята Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

"Първо, Източна Европа се чувстваше много удобно по времето на Буш, защото тогава тя беше важна и мнението й се чуваше. Сега при Обама това съвсем не е така. Той е абсолютно неевропейски президент.

И второ, Обама символизира онези универсални неща, които са важни за западноевропейците - като климатичните промени и глобалните заплахи например - но към които източноевропейците нямат вкус и интерес", казва Чернева.

Осезаемото охлаждане беше и причината през юли 22 публични фигури от региона (сред които бившите президенти на Полша и Чехия Лех Валенса и Вацлав Хавел, бившият естонски премиер Март Лаар и Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии) да се обърнат към Обама с отворено писмо, напомня седмичникът "Капитал".

В него те тъжно констатират, че "страните от Централна и Източна Европа вече не са в сърцето на американската външна политика" и призовават Вашингтон да инвестира в ренесанса на трансатлантическите отношения.

Отношението към Русия също разделя Европа, защото вече не важи клишето за русофобската източна част и по-русофилския Запад.

Сигурността на руските енергийни доставки, отношението на Москва към съседите й и особеностите на кремълската демокрация притесняват европейците от всички части на континента, макар и в различна степен.

Дори в България се забелязва спад в любовта към Русия (макар че тя остава най-горещата в ЕС), обясним вероятно с газовата криза в началото на годината.

За първи път

отговорите на българите показцват преоценка на отношението към Русия.

В следствие на газовата криза през януари 56% сред анкетираните виждат опасност в доставките на енергийни ресурси от Русия.

Но едва една трета от анкетираните в България смятат, че трябва да се оказва дипломатически натиск върху Москва, ако тя не изпълнява задълженията си. Българите не мислят, че евентуалното членство на Грузия и Украйна в НАТО би коствало част от доставките на газ от Русия.

Франция, която би могла да издържи половин година без да получава газ от Русия, заявява 51% съмнение за коректността на руските газови доставки.

56% от българите смятат, че страната ни трябва да търси независими енергийни източници чрез инвестиции в нови проекти.

Изследването "Трансатлантически тенденции" е обширно проучване на обществените нагласи в Европа и САЩ, което се прави от German Marshall Fund за осма поредна година. В България, която е включена в него от 2006 г., анкетите се правят от Tipping Point Foundation. Изследването е проведено между 9 юни и 1 юли в САЩ и 12 европейски страни, като са интервюирани 13 000 души.