Най-важното през тази година е България да
синхронизира законодателството си с нова европейска директива, която изисква задължителен минимум години затвор за трафик на хора.
Това заяви в интервю за БТА секретарят на Националната комисия за
борба с трафика на хора Антоанета Василева.
По думите й към
момента страната ни няма такъв текст в Наказателния кодекс.
След като се присъедини към Шенген, България ще
стане в по-голяма степен страна на транзит за жертвите на трафик от трети страни, както и дестинация, коментира
експертът.
"Ние сме подготвени за това, няма да бъдем изненадани,
включително и колегите от "Гранична полиция" са специално обучени.
Тази година ще работим засилено по линия на
идентифициране на жертви от трети страни в
България или опити за нелегалното им транспортиране до други
страни", обяснява Василева.
Тя се надява, че новите промени в Наказателния кодекс, които гласува
парламентът - строги наказания за компании, които наемат
нелегални имигранти, ще предотврати случаите на трафик на хора с
цел трудова експлоатация в страната ни.
Засега България продължава да е
сред държавите, които изнасят "женска плът", най-вече за страните, в които проституцията е легална - Франция, Германия,
Австрия, Холандия, Белгия.
От скоро
трафикантите предпочитат също Великобритания и Кипър. Жертви на
трафик с цел трудова експлоатация пък има най-често в Гърция, Испания и
Италия. Напоследък има случаи в Швеция и все по-често в
Чехия.
Според
официалните данни за 2011 г. у нас са идентифицирани общо 541
жертви. От тях 448 са жени, а 93 - мъже.
Представителите на малцинствата, по-конкретно на
ромската общност, са една от най-уязвимите групи, особено децата.
Не малко ромски жени са
сексуално експлоатирани и в България, посочи Василева.
Представителните статистически данни, обаче, не
включват критерии, които да характеризират регистрираните жертви
на трафик на хора според етническата им принадлежност - това
няма никакво значение, тъй като те са български граждани и като жертви
получават пълен пакет от социални услуги и закрила.
За да се намали тяхната уязвимост, в края на 2011 г. комисията е започнала проект за превенция на трафика на хора сред ромската
етническа група, по-специално в региона на Варна.
Според данни на Глобалната инициатива на ООН за
борба с трафика на хора, печалбите от това престъпление
достигат над 31 млрд. евро годишно.
При един от последните случаи на сексуална
експлоатация на българка в Холандия е станало ясно, че момичето е заработило за трафиканта си около 4 млн. евро за осем години.
"Можем да направим една проста сметка - ако една жена, която
проституира насилствено, на час изкарва средно по 100 евро, за
10 часа на ден това прави 1000 евро, за 30 дни - 30 хил. евро.
От
тези пари жените получават (ако имат и този късмет) дребна сума,
с която си покриват личните нужди, като храна, цигари, хигиенни
консумативи. Всеки може да направи останалата сметка", посочва Василева.
През септември 2011 г. започна
да функционира и втори държавен приют за пълнолетни жертви на
трафик, като на дневен ред стоят планове за откриване на още
кризисни центрове за деца.
Българското законодателство е на ниво, страната
ни е ратифицирала всички европейски конвенции за борба с трафика
на хора и усилено работи в посока на ефективното прилагане на
тази рамка, категорична е Василева.
Тя е особено
удовлетворена, че през изминалата година имаме над 10 дела за
трафик на хора, приключили с постановени присъди за над 10
години затвор, при строг режим, а общата стойност на отнетото
имущество по делата за трафик е 146 159 лева.
Експерт: В Шенген ще сме дестинация за трафик на хора
Най-важното тази година е България да синхронизира законодателството си с нова европейска директива за задължителен минимум години затвор за трафик на хора, коментира Антоанета Василева
23 март 2012, 08:03
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!